Читать «Училището свърши — завинаги» онлайн - страница 125

Като се вгледахме обаче, установихме, че подписите и на двамата родители бяха досущ като този на Джеб Бачълдър.

Това ме свари неподготвена. Прочетеното беше в пълно противоречие с онова, което ми бяха казали. Къде беше истината? Ръч продължи надолу в документа през сълзи. На екрана изплува голяма снимка на жената. Изглеждаше състарена и невероятно тъжна. През снимката беше сложен червен печат: „Елиминирана“.

Внезапно главата на Иги щръкна над бюрото. В едната си ръка държеше някакви жици.

— Някой идва — каза той.

132

Свободата си е свобода, дори и човек да е подгизнал, практически да е загубил здравия си разум и да не може да овладее собствените си мускули.

Първа спирка — „Туайлайт Ин“. Огледах внимателно, но беше чисто. Тойотата все още си стоеше на паркинга. В стаята обаче нямаше никого, въпреки че нещата ни бяха вътре. Дали ятото не беше тръгнало да ме търси?

Изгълтах няколко залъка и набързо опаковах целия ни багаж. Взех всичко и отлетях — след около шестметрова засилка по паркинга скочих във въздуха, разперих криле и се понесох по вятъра.

Непрекъснато се оглеждах за летящи Заличители, но от тях нямаше и помен. Раниците бяха прекалено тежки — трябваше да ги оставя някъде и да освободя ръцете си.

Скрих багажа на върха на един бор. Следваща спирка — обратно на мястото, от което се бях измъкнала. Заприличвах все повече на предишното си аз, а предишното ми аз в момента беше жадна за мъст разгневена маниачка. Стрелнах се в нощното небе, движена от мощта на гнева си. Цял живот Белите престилки ми бяха причинявали ужасни, нечовешки, непростими неща — на мен и на останалите. Бяха отвлекли Ейнджъл. Сега обаче наистина прекалиха.

Да ме затворят в някаква проклета консерва!

Учудвах се, че изобщо можех да мисля в подобен момент, както и че бях в състояние да летя. Криех се между короните на дърветата и се стрелках под, над, между боровете.

Когато излязох от гората, описах стремителен кръг около целия комплекс от седем огромни постройки. Върнах се по следите си и затърсих счупения прозорец. Открих го и получих така желаното потвърждение, че наистина ме бяха затворили тук, че компанията стоеше зад всичко това. И че Джеб беше свързан с „Айтекс“.

Сега оставаше да намеря ятото.

Стрелнах се обратно към гората и спрях рязко в сумрака на дърветата. Спуснах се леко на земята и разтръсках криле. Чувствах се прилично, сякаш бях изкарала грип, но вече се възстановявах. Свивах и отпусках юмруци до тялото си. Направо ми се искаше да се появи някой Заличител. Имах нужда да разкъсам нещо на парчета.

Свих криле и се промъкнах в сенките към главната сграда.

Движех се приклекнала, заковала очи в осветените й прозорци. Нещо ме докосна по главата и посегнах разсеяно, за да го махна. Ръката ми докосна гладко, хладно… и живо тяло.

Сепнах се и дръпнах ръка. Тялото падна глухо върху мен. Змия!

Успях да сдържа писъка си, но все пак изскимтях ужасено.

133

И внезапно навсякъде наоколо плъзнаха змии. Двуметровите черни гадини се сипеха отгоре ми, увиваха се около краката ми, гърчеха се на пътя ми, плезеха езици срещу мен. За да ги махна от себе си, се завъртях в някакъв лудешки танц, с който се надявах да ги разкарам, но те сякаш нямаха край.