Читать «Домът на Червения убиец» онлайн - страница 13

Но Ателстан забеляза с отчаяние, че Уоткин, който седеше отпуснато на мястото си, гледаше нетърпеливо, почесваше се и потропваше с калните си ботуши. Бенедикта долови загрижеността на Ателстан и загледа тревожно мъжа, когото обичаше, но не би могла да има, защото беше ръкоположен за свещеник. Най-накрая Ателстан вече не знаеше какво да каже.

– Е, Уоткин – каза той сухо, – имаш ли да съобщиш нещо важно?

Уоткин се изправи в целия си ръст. Мазното му чело беше смръщено под кичурите яркочервена коса, която оредяваше бързо и скоро щеше да остане само като венец около плешивото му теме. Бледосините му очи, които сякаш се бореха помежду си за място до подобния на патладжан нос, огледаха колегите му.

– Гробището е било ограбено! – изтърси той.

Ателстан изпъшка и сведе глава.

– Какво искаш да кажеш? – извика ловецът на плъхове Ранулф, чието лице с остри черти надничаше изпод черна като катран качулка.

– През последните няколко дни – съобщи Уоткин – са били изравяни трупове.

Ужасени, всички заговориха едновременно. Ателстан стана и плесна ръце за тишина. Наложи се да го направи няколко пъти, докато накрая врявата спря.

– Знаете – започна той, – че гробището на "Сейнт Ерконуолд" често се използва за погребване на чужденци и просяци, които никой не е потърсил. Нито един гроб на енориаш не е докосван – Ателстан си пое дълбоко дъх. – Но така или иначе, Уоткин е прав. Откраднати са били труповете от три гроба. Всички са разкопани наскоро. На млада просякиня, брабантски наемник, открит мъртъв след кръчмарска свада и на един старец, който просеше пред болницата "Сейнт Томас" и беше намерен замръзнал в двора на хана "При мантията". – Ателстан облиза устни. – Земята е твърда – продължи той. – Уоткин знае колко трудно е да се изкопае с мотика и кирка достатъчно дълбок гроб, така че плиткостта на гробовете е помогнала на скверните крадци.

– Трябва да сложим пазач – каза Пайк копачът.

– Ти ще пазиш ли? – попита тихо Бенедикта. – Би ли прекарал цяла нощ на гробището, за да чакаш мародерите? – Очите ѝ се плъзнаха по останалите от съвета. – Кой би стоял на пост? И кой знае – продължи тя – дали кражбите се извършват нощем? Може да стават следобед или вечер.

Ателстан я погледна с благодарност.

– Аз мога да пазя – намеси се той. – Всъщност го правя, когато... – свещеникът не довърши.

– Когато изучаваш звездите, братко – намеси се свинарката Урсула и предизвика сподавен хоров кикот, защото всички енориаши знаеха за странните занимания на свещеника си.

Художникът Хъдъл се обади.

– Помоли сър Джон Кранстън да ни помогне. Може да прати войници да пазят гробището.

Ателстан поклати глава.

– Коронерът – отвърна той – не може да праща кралските войници насам-натам.

– Ами приставите? – включи се жената на Уоткин. – Ами кварталната стража?

Да, що се отнася до тях, помисли си мрачно Ателстан, съветникът и другите чиновници рядко се занимаваха със "Сейнт Ерконуолд", още по-малко с гробището и не биха се разтревожили, че гробовете на трима непознати са били отворени.