Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 98

Мария Лешчинска седеше в разкошно кресло, заобиколена от придворните си дами, и бродираше. Картина на съвършена добродетел.

Кралицата чу стъпките ѝ и вдигна глава. Отдясно стояха духовници и измерваха Жан с неприкрито враждебни погледи. Докато тя правеше изискваните от протокола поклони, никой не помръдна.

Един от свещениците се прекръсти и лицето му потъмня. Монсиньор Бойе! Жан веднага го позна. Пари дьо Монмартел ѝ бе показал портрета му. Вероятно висшият духовник до него беше кардинал Дьо Роан.

Жан приклекна в смирен реверанс.

– Ваше Величество, маркиза Дьо Помпадур – представи я, видимо смутена, принцеса Дьо Конти.

Жан се приведе към пода и, спазвайки церемониала, посегна да целуне края на полата на кралицата, но тя, пак съгласно предписанията на церемониала, побърза да я издърпа. После даде знак на новопредставената маркиза да се изправи.

Кафявите очи и зрялото, почти негримирано лице, обрамчено от скромно бяло боне, направиха дълбоко впечатление на Жан. Кралицата я измери с хладен поглед и отдели малко повече внимание на дълбоко деколтираната ѝ официална рокля.

Жан усещаше жадните погледи на стоящите наоколо придворни. Всички чакаха да се случи нещо. Сякаш следяха дуел. Тя се почувства ужасно зле. Представянето ѝ беше унижение за кралицата на Франция. Осмели се да погледне Мария Лешчинска и погледът ѝ изрази пламенна молба за прошка. Изражението на кралицата се смекчи.

– Радвам се да ви поздравя с добре дошли в Двора, маркизо – рече тихо Мария Лешчинска. Придворните около нея спряха да дишат, за да чуят всяка дума. – Казаха ми, че се познавате с мадам Дьо Сесак?

Жан и всички в салона погледнаха кралицата с неприкрито изумление. Придворните очакваха кралицата да се отърве от натрапницата с едно-две кратки изречения. Никой не бе и помислил, че ще заговори за мадам Дьо Сесак, една от малкото аристократки, с които Жан се познаваше от детските си години. Това беше необикновена проява на отзивчивост, граничеща почти с благоволение.

Жан се почувства облекчена и се зарадва.

– Да, Ваше Величество, много съм щастлива, че дамата ми позволи да се присъединя към приятелите ѝ.

Кралицата кимна.

– Наскоро имах удоволствието да се запозная с нея в Париж. Очарователна личност. Надявам се, че е добре?

– Слава богу, мадам се радва на добро здраве и ще е много щастлива да узнае, че сте се поинтересували за нея, Ваше Величество.

– Хубаво го казахте.

Кралицата пренебрегна невярващите погледи на придворните, които следяха разговора им. За момент очите на двете жени се срещнаха и Жан изпита дълбоко уважение към френската кралица.

– Е, мадам, надявам се животът във "Версай" да ви хареса – заключи кралицата и ѝ кимна в знак, че разговорът е приключил.

– Благодаря, Ваше Величество. Уверявам ви в своята най-дълбока почит и ще се постарая да ви се понравя – отговори тихо Жан и безмълвно се закле никога да не забрави достойното поведение на Мария Лешчинска при първата им среща.