Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 97

Жан усети как ръцете ѝ в тънки дантелени ръкавици овлажняват от вълнение. При нормални обстоятелства би се радвала на публиката – тя обичаше да играе на сцената, да пее или просто да влезе в някой салон и да привлече всички погледи върху себе си, – ала сега беше друго. Неумолимата студенина, излъчвана от десетките лица наоколо, ѝ причиняваше болка и обида.

Пътят през галерията до съвещателната зала ѝ се стори безкраен. След цяла вечност стигнаха до cabinet du conseil. И там беше пълно с придворни. Жан спря на прага и с облекчение установи, че познава някои лица. Ришельо, както винаги подигравателно усмихнат. Зад него херцог Д'Айен. Наблизо млада дама, накичена с бисери – принцеса Дьо Роан; тя също бе присъствала на онзи съдбоносен лов край "Етиол" и сега измери Жан с пренебрежителен поглед. Маршал Дьо Ноай. Леденото лице на граф Дьо Морпа. Братята Д'Аржансон...

Сред тях, опрян на перваза на камината, стоеше кралят. Тъкмо бе разговарял с принц Дьо Конти и сега се обърна. Разговорите утихнаха.

– Ваше Величество, маркиза Дьо Помпадур – представи я с висок глас принцеса Дьо Конти.

Луи я погледна.

Жан грациозно приклекна в дълбок поклон. После, както изискваше протоколът, направи няколко крачки напред, поклони се отново, пак тръгна напред и като стигна до краля, направи трети поклон.

Луи се усмихна.

– Изключително се радваме да ви поздравим с добре дошли във "Версай", мадам.

Жан се изчерви под пласта пудра, усмихна се и наклони глава.

– За мен е голяма част, Ваше Величество.

Кралят ѝ кимна в знак, че церемониалът е приключил и тя има право да се оттегли.

Жан се поклони. Оставаше ѝ да напусне помещението така, както бе дошла – заднешком, без да настъпи шлейфа си. Многократно упражнява тази трудна маневра и се молеше да се справи и този път, когато към нея са насочени стотици погледи.

Стараейки се да се движи елегантно, тя придвижи единия си крак назад, побутна леко шлейфа и стъпи предпазливо на пода. Повтори същото с другия крак и стъпка по стъпка стигна до вратата. Там спря, въздъхна облекчено и направи последния задължителен реверанс.

Графиня Д'Естрад, която бе представена в двора само преди два дни, ѝ кимна възхитено.

– Готова съм да повярвам, че цял живот не сте правили нищо друго, освен да крачите назад с дълъг шлейф – пошепна тя в ухото ѝ, след като излязоха от залата и отново закрачиха през шпалира от придворни. Жан се усмихна признателно.

Протоколът изискваше да я представят последователно на всички членове на кралското семейство. Жан, естествено, се боеше най-много от срещата с кралицата.

Покоите на Мария Лешчинска бяха още по-пълни. Всички придворни държаха да присъстват на първата среща между унизената кралица и новата ѝ млада съперница, която на всичкото отгоре беше от буржоазен произход.