Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 96

– Моля, не правете грешката да вярвате на усмивките и любезностите. Хората във "Версай" имат само една цел – да завоюват благоволението на краля и чрез него да се сдобият с власт и влияние.

Жан остана изумена от изобилната информация, от подробностите за хора, които кръстникът ѝ дори не познаваше лично. За първи път ѝ стана ясно, че могъществото на братята Пари не се дължи единствено на неизчерпаемите им финансови средства.

– Радвам се, че намерихте време да се отбиете за малко при мен – заговори той.

– Благосклонността на краля не е в състояние да ме накара да забравя близките на сърцето си хора. Без вас със сигурност нямаше да съм там, където съм днес. Затова съм ви вечно благодарна.

Жан говореше с искрена топлота. Отдавна беше простила на братята Пари и на Льо Норман дьо Турнем пресметливостта, с която бяха направлявали живота ѝ.

Придворният банкер се усмихна.

– Още когато бяхте малко дете, разбрах, че потенциалът ви многократно надвишава възможностите, предоставени ви от родителския дом. Оказах се прав. Утре ще бъдете представена на Двора във "Версай".

В гласа му звучеше бащинска гордост и Жан се трогна. Той стана и извади от лакираното чекмедже на писалището си продълговата кутийка. Когато отново се обърна към нея, държеше в ръка златен медалион.

– Погледнете това, скъпа. Преди много години го получих като подарък от майка си. Тя ми каза винаги когато го гледам, да си повтарям, че мога да постигна всичко в живота си, стига да го искам... Е, мама се оказа права. – Той впи поглед в лицето на младата жена. – Искам да ви подаря този медалион и да ви помоля, като го погледнете, неизменно да си спомняте тези думи.

Жан усети как очите ѝ се напълниха със сълзи. Пари дьо Монмартел застана зад нея, сложи медалиона на шията ѝ и щракна закопчалката. После отново седна. Никой от двамата не знаеше какво да каже.

– Утре ще ви представят в Двора – подхвана най-сетне кралският банкер с леко треперещ глас. – Ще станете официално maitresse еп titre на един от най-могъщите монарси в света. Стотици хора ще ви наблюдават постоянно. Ще бъдете заобиколена от завистници, недоброжелатели и интриганти. Любовта на краля ще ви пази, но другите ще ви мразят точно заради нея. Ако устоите на интригите и омразата, ще запазите за дълго почетната титла, с която ви удостоиха. Това зависи само от вас.

Пари дьо Монмартел говореше бавно, подчертавайки всяка дума.

– Затова ви моля никога, никога да не забравяте какво представлява висшата аристокрация във "Версай". Тези хора се гордеят със своята благородна кръв и са вманиачени в своята чест. За тях това е много по-важно от живота.

22.

Часовниците удариха шест следобед. Коридорите, преддверията и кралските покои гъмжаха от придворни – всички си шепнеха и се оглеждаха с очакване. Най-сетне вратите на Огледалната зала се отвориха.

Жан пое дълбоко дъх. Предстоеше ѝ да мине през дълъг шпалир от хора. Изпъна крехките си рамене и влезе в залата, придружена от принцеса Дьо Конти и графиня Д'Естрад. Следваше ги още една придворна дама. Малката група вървеше бавно и с достойнство, независимо от огромното желание на Жан да се завърти и да побегне. Тежката атлазена рокля с богата бродерия, надиплена върху грамаден кринолин, и придворният шлейф не ѝ позволяваха да се движи бързо, още по-малко – да бяга.