Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 99

Жан направи дълбок поклон и дясната ѝ ръкавица падна на пода. Принцеса Дьо Конти побърза да я вдигне, докато Жан бавно се изтегляше към изхода на салона.

Щом маркизата изчезна към Огледалната зала, придворните си зашепнаха възбудено.

– Невероятно! Кралицата размени поне осем изречения с тази личност...

– Е, и какво от това? Всички знаят, че тя е жалка буржоазка с най-обикновена кръв и ще си остане такава – изкоментира женски глас, достатъчно висок, за да го чуе и Жан.

Мина цяла вечност, докато настъпи вечерта и двамата най-сетне останаха сами. Луи я прегърна нежно.

– Представянето ви беше много впечатляващо, мадам.

Жан се усмихна, ала в следващия миг лицето ѝ помрачня.

– Кралицата беше много мила – промълви нерешително тя.

– Наистина ли? – попита с безразличие Луи, впил поглед в неглижето ѝ.

Жан понечи да каже нещо, но той сложи пръст върху устните ѝ.

– Затворете очи!

Тя се подчини и Луи бавно свали халата от раменете ѝ. Когато остана гола пред него, Жан усети горящия му поглед и лицето ѝ пламна. Дишането ѝ се ускори. Ръцете му се плъзнаха по кожата ѝ и окачиха на шията ѝ нещо хладно и тежко.

Тя посегна инстинктивно да го пипне и отвори очи. Видя невероятна огърлица от сапфири и диаманти във филигранен обков.

– О, сир, прекрасна е! – пошепна възхитено тя, докато се оглеждаше във високото огледало.

Кралят застана зад нея и я прегърна.

– Затова ви подхожда – пошепна той и я целуна по тила.

23.

Суров вятър гонеше първите есенни листа по паважа пред двореца "Роан". Нощта се спускаше бързо и факлите, окачени от двете страни на обкованите с желязо входни врати, вече бяха запалени. Трепкащите пламъци осветяваха великолепния парижки дворец и десетките спрели пред входа карети с гербове и кръстове.

На втория етаж, в осветения от десетки свещи работен кабинет на кардинал Дьо Роан, шестима духовници седяха около дълга дъбова маса.

Монсиньор Дьо Винтимил, старият епископ на Париж, обърна прорязаното си от дълбоки бръчки лице към кардинал Дьо Роан.

– Значи наистина е била представена в Двора?

Кардиналът, достоен старец с червено кепе и рядка бяла коса, кимна.

– Да, Негово Величество не се посвени да я направи своя официална метреса.

В гласа му се долавяше дълбоко съжаление, че смъртта на предишната метреса очевидно не е била достатъчно убедителен Божи знак, за да отвърне Негово Величество от греха и да го върне в правия път.

Монсиньор Бойе, който седеше насреща му, се намеси възмутено:

– Няма да търпим толкова очевидно нарушаване на законите на Светата църква! Това е публично обявяване на връзка между двама души, престъпили брачните клетви!

– Прав сте, не можем да търпим – съгласи се мрачно кардиналът, без обаче да изрази всеобщото мнение. След случилото се преди година в Мец, когато кралят очакваше да умре и тогавашният му изповедник поиска от него да се разкае, принуди го да изгони метресата си от града и настоя публично да признае греховете си, Луи се отнасяше към клира с нарастваща хладина и духовниците се стараеха да бъдат много предпазливи в опитите си да му оказват морално влияние. Всички добре помнеха как Луи, след като противно на очакванията оздравя и се върна в столицата, моментално уволни своя пръв изповедник и назначи на негово място кардинал Дьо Роан. За съжаление обаче монсиньор Бойе беше напълно прав – Църквата не можеше да остане безразлична към факта, че Негово Величество върши двоен грях, защото метресата му беше омъжена жена. Бяха длъжни да заклеймят двойното прелюбодеяние.