Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 100

Кралският изповедник отец Перюсо замислено поклати глава.

– Още не мога да повярвам, че кралят е толкова заслепен от страстта си към тази жена. Да я издигне над класата ѝ, предопределена от Бога – това е нечувано!

Кардиналът кимна и се обърна към Бойе:

– Как се чувства Негово Височество дофинът?

– Честно казано, Луи Станислас е дълбоко обезпокоен – отговори свещеникът, не само възпитател на престолонаследника, а и религиозен наставник на принцовете и кралицата. Бойе огледа многозначително събралите се и продължи: – Дофинът ни моли да повлияем върху краля с цялата си строгост, за да го върнем обратно в лоното на семейството му и Светата църква.

– Простете, господа, но според мен придаваме прекалено голямо значение на едно обикновено увлечение – намеси се архиепископ Дьо Ларошфуко. Едва 44-годишен, той беше най-младият сред присъстващите, но понеже наскоро го назначиха за френски посланик във Ватикана, беше равен по власт на най-висшите духовници в страната. – Като имаме предвид произхода ѝ, можем да очакваме тази жена да не успее да се задържи дълго в двора. – В гласа му звучеше пренебрежение. – Убеден съм, че кралят много скоро ще се почувства неловко от поведението ѝ.

– Надявам се да излезете прав – промърмори мрачно Бойе.

Всички погледнаха въпросително към кардинала. Само той имаше право да вземе решение.

Кардинал Дьо Роан стана и направи няколко крачки около масата. Спря пред голямата картина на стената, изобразяваща Апокалипсиса, и се взря във всепоглъщащия адски огън, над който се носеха ангели. Надежда за спасение. Бог ще накаже само грешниците. Колко пъти беше проповядвал по тази тема. Обърна се към присъстващите и кимна мрачно.

– Смятам, че нашият дълг изисква внимателно да разясним на Негово Величество последствията от неразумното му поведение.

*

Някакъв шум от далечината изтръгна Жан от дълбокия сън. Без да се събуди напълно, тя усети как Луи я привлече към себе си. Тялото му излъчваше благотворна топлина и закрила. Тя го чу да мърмори нещо и се сгуши в него, готова отново да потъне в царството на сънищата. Точно тогава чу непознат глас.

– Сир! Най-покорно моля за прошка, че ви будя, но е време.

Жан се събуди изведнъж и отвори очи. Камердинерът Льо Бел стоеше пред леглото със свещник в ръка, а зад него се виждаше камериерката, която го бе пуснала да влезе.

– Простете, сир, но вече е седем.

Луи също се събуди и се надигна сънено.

– Довиждане, мадам. – Целуна Жан по челото, навлече нощницата си и мушна ръце в ръкавите на халата, който Льо Бел държеше. Камердинерът явно бе свикнал да вижда господаря си гол, защото дори не трепна.