Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 95

Лицето на министъра се затвори. Остави настрана восъка, с който се готвеше да запечата току-що написаното писмо, и повтори въпроса си, за да се увери, че е чул правилно:

– Каква е станала?

Марвил нервно закърши ръце. Опасяваше се днешният доклад да не му струва поста на главен полицейски лейтенант в столицата.

– Негово Величество я е направил маркиза.

– Маркиза? – повтори глухо графът. Лицето му придоби пепелносив оттенък.

Марвил кимна със сведена глава.

– Маркиза Дьо Помпадур. Това е титлата ѝ.

За момент Дьо Морпа онемя. Към бодежа в стомаха се прибави горчив вкус в устата. Взря се неразбиращо в портрета на дядо си Луи Фелипо дьо Поншартрен, също кралски министър, отличен за вярната си служба с графство и свързаната с него титла граф.

След секунди Морпа се овладя. Воднистосините му очи се стесниха до тъмни цепки. Погледът му стана унищожителен.

– Бъдете така добър да ми обясните, мосю Дьо Марвил. Първо ми докладвате, че мадам Д'Етиол е отпратена от краля и е заминала за Нормандия. После идвате и ми съобщавате, че се е оттеглила в имението "Етиол" и е дълбоко нещастна, дори смята да прекара остатъка от живота си в манастир. А днес ми заявявате, че нищо от това не е вярно. Точно обратното: Негово Величество все още има връзка с нея и на всичкото отгоре ѝ е дал титлата маркиза. Как да разбирам това?

Студеният глас на министъра вледени кръвта на полицейския лейтенант. Уплашен до смърт, той избърза и изигра последния си наличен коз.

– Много съжалявам, графе, но имаме причини да предполагаме, че нашите агенти съзнателно са ни снабдявали с грешна информация.

Министърът презрително изкриви уста.

– Ако смятате да си спасите главата с подобни жалки обяснения, много се лъжете.

Марвил въздъхна тежко.

– Говоря ви, графе! Имаме доказателства, че братята Пари са подкупили агентите!

– И защо са го направили според вас?

– За да не може никой да повлияе на краля, преди... – полицейският лейтенант млъкна смутено. Предстоеше да каже на своя началник нещо чудовищно. Все пак изправи решително глава и съобщи: – През последните седмици мадам Д'Етиол е била обучена във всички тънкости на дворцовия етикет, за да бъде представена в Двора. По желание на краля.

Морпа мълчеше. Мина цяла вечност, преди да отвори уста.

– Сигурен ли сте? Абсолютно сигурен?

Марвил кимна.

*

Жан влезе в кабинета на Пари дьо Монмартел и кралският банкер се поклони церемониално.

– Добър ден, маркизо.

Жан все още не беше свикнала да я наричат така, но Пари дьо Монмартел беше човек с принципи. Откакто кралят я направи аристократка, той ѝ оказваше уважението, подобаващо на титлата ѝ, и ѝ говореше официално.

Докато наблюдаваше своята кръщелница, Пари дьо Монмартел изпитваше искрено възхищение. С каква грация прихвана светлосинята си рокля и седна на крайчеца на стола, с какъв жест остави коприненото ветрило върху масичката пред себе си. През седмиците, докато абат Дьо Берни я обучаваше на дворцовия етикет, банкерът редовно я посещаваше в "Етиол". Двамата се разхождаха в парка или вечеряха заедно и той се опитваше да ѝ опише какви хора я очакват във "Версай". Още първия ден я предупреди да се пази от придворните и от духовниците.