Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 94

За да почете завръщането му, тя беше празнично облечена и дори гримирана, ала въпреки напудреното лице и накитите в косата излъчваше строга добродетел. Луи се опита да си спомни дали и преди е изглеждала така. Не, през първите години от брака им Мария Лешчинска се държеше естествено и беше много свежа. Той я намираше привлекателна, макар и лишена от всякаква чувственост. Доскоро разликата във възрастта им не се долавяше толкова силно, но днес кралицата изглеждаше почти стара жена. Той я уважаваше и почиташе като майка на децата му и кралица на Франция, но страстта му към нея отдавна бе угаснала.

Луи направи кратък поклон и целуна ръката на своята кралица. Мария Лешчинска го дари с топла усмивка.

– Благодаря на Бога, че чу молитвите ми и ви върна във Франция и при нас здрав и победител.

Луи се поклони отново, подаде ѝ ръка и я въведе в двореца под ликуващите възгласи на многохилядното множество.

*

Беше почти полунощ. Бързи стъпки отекваха в дългия коридор на страничното крило. Задрямалите лакеи скочиха стреснато и пропуснаха едрата фигура да завие зад ъгъла. Преди да са видели лицето и да са коленичили, кралят вече бе минал покрай тях и бързаше нататък.

Луи спря пред двойната врата в края на коридора. Стражите му отвориха тържествено и той влезе с бързи стъпки в преддверието. Две камериерки се снишиха в дълбок поклон и го изчакаха да влезе в покоите на господарката им. Жан, седнала пред тоалетката, се обърна стреснато с пухче за пудра в ръка.

Луи застана в средата на стаята и я загледа безмълвно. Бялата ѝ кожа блестеше през украсеното с дантели неглиже. Очите ѝ сияеха от радост.

– Сир!

– Мадам.

Кралят склони глава. Усмивка огря лицето му. Жан скочи и се хвърли в обятията му.

*

Луната пръскаше светло сияние върху голите им тела. Изтощени от дългата любовна игра, двамата лежаха един до друг нежно прегърнати. Луи плъзгаше пръсти по тънката ѝ талия.

– Избрахте за мен прекрасно име и титла – промълви тихо Жан.

– Маркиза Дьо Помпадур... Да, името ви подхожда. Имам усещането, че винаги сте го носили. – Кралят се наведе към нея и я целуна. – Назначил съм представянето ви в Двора за следващата седмица. Датата е 14 септември.

*

Седнал зад писалищната си маса с модно извити позлатени крака, граф Дьо Морпа усети болезнено пробождане в стомаха. Марвил бе дошъл да му докладва в Парижката палата на улица "Дьо Гранел".

До днес министърът вярваше, че връзката между краля и мадам Д'Етиол е приключена. Каква заблуда! През май, когато Луи замина за Фландрия, главният полицейски лейтенант го увери, че дамата е отпратена обратно в имението си. Може би още тогава трябваше да се сети какво се готви независимо какво си шушукаха в Двора: според едни била заминала за Нормандия, според други била затворена в манастир. Той не видя причина да се усъмни в твърдението, че кралят е сложил край на поредното малко приключение, а сега беше принуден да признае огромната си грешка.