Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 89

Изпълнена с решимост да се справи, Жан седеше до късна нощ над книгите и се опитваше да запомни обясненията и поученията на абат Берни. Искаше да е достойна за ролята си на бъдеща метреса, но дори да успееше да запомни безбройните имена и титли, както и стотиците предписания за поведение при един или друг случай, в никакъв случай нямаше да може да приложи познанията си на практика, да се държи с надменността и елегантността, които изискваше новият ѝ ранг. Дворцовият етикет превръщаше живота на всеки човек, живеещ в Двора, в сложна хореография. Стана ѝ ясно защо придворните наричаха "Версай" се pays-ci – тази страна. Животът там беше непонятен за обикновените хора.

Докато четеше фамилните хроники под светлината на догарящата свещ, докато неуморно учеше наизуст имена и титли и отчаяно се опитваше да запамети многобройните връзки между семействата, Жан разбра, че абатът има и друга цел, а не само да я запознае с най-могъщите благороднически фамилии на франция: той искаше тя да се яви в Двора подготвена. Никой във "Версай" нямаше да приеме в Двора жена, която не произхожда от старо аристократично семейство и е получила титлата си по благоволението на краля. Жан знаеше какво я очаква, ала не се плашеше. Отдавна беше наясно, че предопределеното ѝ с раждането място не е същото, за което я е определил животът. Приемаше го като каприз на съдбата.

Много добре си спомняше как се засегна, когато преди години подслуша разговора между мадам Дьо Тенсен и мадам Жофрен. "Тя не е от нашата класа, нямаме право да я приемаме" – колко унизена се почувства след тези думи. Сякаш беше белязана. На устните ѝ заигра усмивка. Междувременно животът ѝ се беше променил до неузнаваемост. Откакто се говореше, че тя ще е новата maitresse еп titre, мадам Дьо Тенсен я посещаваше редовно, обсипваше я с комплименти и подаръци, непрестанно ѝ разказваше за брат си, кардинал Дьо Тенсен, според нея най-достойният да заеме длъжността на починалия премиер-министър Фльори.

Жан очакваше и в двора да е същото. Отначало ще я посрещнат с предразсъдъци и скептицизъм, но тя ще се отнася с тях дружелюбно и отзивчиво – както винаги е правила, и ще посреща старата аристокрация с полагаемата се почит и уважение.

Посегна към малкото пакетче писма, получени през последните седмици от краля. Последното пристигна тази сутрин с нарочен куриер и беше надписано "До мадам маркиза Дьо Помпадур". Все още не бе свикнала с тази титла, но обичаше звученето ѝ. Вече наистина беше маркиза! Новото ѝ име беше украсено с истински стар герб: три сребърни кули върху синя основа. Благородническата титла на старото, почтено семейство Помпадур от Лимузин бе отишла наскоро в ръцете на краля, защото семейството нямаше наследници. Луи даде на Жан не само титлата, а и принадлежащата ѝ синьория в Лимузин.

Жан разгъна писмото от краля, френската армия бе постигнала победа във Фландрия. След славната победа при Фонтеноа французите завзеха и Турне, Гент, Брюж и Ауденарде. Жан прочете за пореден път последните редове от писмото и пулсът ѝ се ускори: