Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 87

– Нямам ни най-малка представа – отвърна Жан и слезе тичешком в преддверието.

Обърканата Маргарет отвори вратата. След кратък поздрав лакеят и пажовете минаха покрай нея, приведени под тежестта на товара си.

– Какво означава това? – попита високо Жан.

– Простете, мадам...

Пред нея застана дребен мъж в черните одежди на придворен духовник и свали шапка с елегантен поклон. Беше още млад, на не повече от трийсет години, и в очите му святкаше хумор. Жан позна абат Филип-Шарл-Франсоа дьо Пиер, маркиз Дьо Берни. Двамата се бяха запознали на празненството у графиня Д'Естрад и се бяха харесали.

– О, абате, радвам се да ви видя!

Мъжът размаха шапката си.

– Идвам при вас като кралски пратеник, мадам. Кралят ми възложи да ви подготвя за придворния церемониал във "Версай".

*

Книги и свитъци имаше навсякъде: по масата и столовете, по перваза на прозореца, даже по пода.

– Оттук нататък животът ви ще се определя от дворцовия етикет – обясни абатът, загледан в грижливо поддържаните си ръце с изискан маникюр. – Това означава, че трябва да научите буквално всичко: как се влиза в помещение, как се сяда, как се правят поклони, как се яде, пие, танцува, кога ви е позволено да говорите и най-вече какво ви е позволено да говорите. – Той пое въздух и вдигна глава. – Откровено казано, за няколко седмици е почти невъзможно да научите всичко, но щом такова е желанието на Негово Величество, ще направим невъзможното.

Абатът извади от расото си дантелена кърпичка и елегантно попи капчиците пот от челото си, преди да застане пред голямата дъска, също донесена от пажовете, и да посегне към тебешира.

– Първо и най-важно трябва да осъзнаете, че придворният етикет не е просто изискано държание, а кодекс за поведение, който олицетворява йерархията в Двора и държавата. Колкото по-високи са рангът на съответното семейство и официалната титла на лицето, с толкова повече привилегии се ползва то.

Абатът нарисува триъгълник и прокара по височината му няколко хоризонтални линии.

– На върха стои кралят, господар на всичко и всички. Следва кралското семейство, след тях идват принцовете по кръв, херцозите и перовете, после маркизите, графовете и т.н. Един принц има повече права от един херцог, а херцогът ползва повече привилегии от маркиз или граф. От друга страна обаче, принцовете не са равни помежду си, както и един херцог не е еднакъв с друг. Между тях също има различия в ранга и останалите са длъжни да ги съблюдават. – Абатът прекъсна за малко лекцията си и я погледна изпитателно: – Разбирате ли какво ви говоря?

Жан кимна.

– Много добре. – Тъмните очи я измерваха с интерес. – Искам да запомните едно: независимо кой ще застане насреща ви в Двора, вие сте длъжна да се съобразявате с ранга му и произтичащите от него привилегии. Неспазването на етикета означава не само голяма неучтивост и обида, но и нарушаване на реда, олицетворяван от тези хора в страната и пред краля. – Абатът посочи дълъг и широк пергамент, окачен на дъската. – Както знаете, във "Версай" живеят и работят десет хиляди души.