Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 88

Жан кимна отново. "Версай" беше не само резиденция на краля и Двора, а и седалище на правителството и на целия държавен апарат.

– Три хиляди френски благородници принадлежат към така наречените presentees – те могат да представят родословно дърво, стигащо най-малко до 1400-та година. Това им дава правото да принадлежат към Двора. Само хиляда от тях обаче имат привилегията да живеят във "Версай".

Дори да имаш само една малка стая е високо отличие, помисли си Жан. Придворните, не получили такова благоволение, нощуваха извън двореца. Наричаха ги малко пренебрежително galopins, защото постоянно бяха на път между двореца и градските си резиденции.

Берни разви голяма карта. Появи се същинско море от дребно написани имена, титли, гербове и преплетени родословия. Абатът посегна към дълга, полирана показалка с позлатен връх.

– Висшата аристокрация на "Версай". Най-могъщите, най-влиятелните семейства на страната. В техните вени тече най-благородната, най-чистата кръв на Франция. – Гласът му незабележимо бе добил страхопочтителен тон. – Някои от тях са роднини с кралския дом, повечето служат на Короната от поколения и участват в правителството. Те и предците им са доказали своето благородство главно чрез военни заслуги, рискували са живота си за нашата страна и за краля.

Жан се взираше замаяно в картата. Спомни си какво ѝ бе казал граф Дьо Брион в салона на маркиза Дьо Тенсен: "Няма нищо по-благородно от това да пролееш кръвта си за другите." Това беше разбирането за чест на военната аристокрация. Нейните представители гледаха с пренебрежение на купените титли на служебната аристокрация и не се притесняваха да покажат надменността си към издигналите се представители на буржоазията.

Златният връх на показалката описа дъга върху имената и титлите.

– Родовете Конти, Конде, Ноай, Роан, Лорен...

Абатът се обърна към ученичката си и почука с показалката по два дебели тома, сложени на масата.

– Ако искате да се задържите във "Версай", трябва да спазвате правилата на етикета, а за да ги спазвате, е необходимо да знаете точно кой стои пред вас. Затова ще научите титлата, ранга и връзките на всеки отделен придворен наизуст!

От уплаха Жан изпусна ветрилото си.

– На всичките хиляда?

– За начало е достатъчно. По-късно ще се запознаете и с останалите две хиляди.

Берни говореше напълно спокойно, без да обръща внимание на уплахата ѝ.

Това си беше цяла наука. Жан, естествено, не повярва на думите на абата, че е невъзможно да се подготви за няколко седмици, но сега съзнаваше колко е прав. Да, тя отдавна знаеше, че към високопоставен придворен е длъжна да се отнася с повече почитание отколкото към дребен барон от провинцията, но нямаше представа за съществуващите стотици междинни степени. За определяне ранга на съответния род имаха значение не само титлата и рангът, но и колко старо е родословното дърво, какви са връзките с други благородни семейства – например бракове с нископоставени или дори скандален месалианс, както наричаха женитбите, сключени по финансови съображения с представител на служебната аристокрация или богатата буржоазия.