Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 71

– О, не, не само...

Той я погледна учудено. Жан направи още една крачка към него и го прегърна страстно.

– Току-що спечелихте завинаги един човек. Мен – обясни едва чуто тя.

Той огледа крехката фигурка, загърната в твърде голям копринен халат, и в очите му блесна тъмно желание. Прегърна я и я притисна до себе си с отчаяна страст, а после рязко смъкна халата от раменете ѝ.

15.

 Огледалната зала бързо се пълнеше с придворни. Слънцето едва бе изгряло, ала lever – церемонията по кралското ставане – беше назначена за девет и целият Двор беше на крак от часове. Облаци парфюм се носеха по галерията, токчета тракаха по паркета, шумоляха утринни роби. Придворните си шепнеха възбудено. Никой не поглеждаше към ясното утро навън. Занимаваше ги един-единствен въпрос: кой ще има честта да бъде допуснат до церемонията по ставането на краля? Присъствието или неприсъствието в кралската спалня беше най-сигурният знак чия звезда изгрява или залязва, с кого е добре да се поддържа приятелство или поне близко познанство и чия близост е уместно да се избягва. Допускането до утринната церемония представляваше най-висока привилегия. Доказателство за благосклонността на Негово Величество, което показваше кой има власт и влияние в Двора. И обратно – дори най-високият ранг и многото титли не осигуряваха желаната позиция, ако кралят не канеше дадена особа при обличането си.

В момента единствено граф Дьо Морпа не се измъчваше от подобни тревоги. Докато вървеше по галерията с бързи стъпки и наближаваше кралските покои, мислеше за друго, финото лице с остро изсечени черти изглеждаше необикновено вглъбено. Рано сутринта при него се яви полицейският началник на град Париж за ежедневния си доклад. И донесе повече от любопитна вест: кралят присъствал инкогнито на бала в Парижкото кметство, охраняван единствено от Д'Айен и Дьо Ришельо. Дотук нищо необичайно – Луи имаше навика да се маскира и да излиза сред народа. Много по-интересно беше друго: кралят бил придружен от млада дама, която със сигурност не била от Двора. Негово Величество танцувал с нея цяла нощ, накрая си тръгнали заедно. За огромно съжаление на Морпа агентите не бяха успели да установят самоличността на тайнствената непозната. Графът забави крачка. Пред кралския салон се тълпяха десетки придворни. Един от помощниците на церемониалмайстора застана на прага със списък в ръце.

– Мосю Дьо Брогли, мосьо Дьо Машо д'Ариувил, мосю Дьо Крои... Негово Величество ви кани на seconde entree... Мосю Дьо Сенвил, мосю Дьо Таван, Негово Величество желае да присъствате на troisieme entree.

Завистливи погледи проследиха избраните, които влязоха в преддверието към кралските покои. Граф Дьо Морпа си проби път през навалицата и влезе след тях.

Придворните страхливо се разстъпиха, за да пропуснат министъра. Макар да беше само граф, той работеше отдавна в Държавния съвет на краля и имаше много по-висок ранг от повечето високопоставени люде в Двора. Стражите мигом го пропуснаха да влезе. За разлика от придворните граф Дьо Морпа никога не показваше пропуска си.