Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 69

Луи, все още с наметка и маска, огледа любопитно малкия салон и се обърна с гръб, докато лакеят подреждаше плодове и вино на масата.

Жан трепереше от нерви. Трябваше да намери начин да го изведе от къщата на чичо си, и то възможно най-бързо. В никакъв случай не искаше да изглежда така, сякаш му се предлагаше. Вече се укоряваше, задето сама се напъха в тази неловка ситуация. Даваше си сметка, че никой няма да ѝ повярва, но докато седяха във файтона, тя мислеше единствено на каква опасност ще се изложи кралят, ако го разпознаят още веднъж. Едва когато влязоха в дома на Льо Норман дьо Турнем, осъзна колко недвусмислено бе прозвучала поканата ѝ.

Жан изчака лакеят да излезе от салона и направи реверанс.

– Ако Ваше Величество ме извини...

Луи бързо свали наметката и маската и се обърна към нея. Пронизващият му поглед я накара да отстъпи крачка назад.

– Не си отивайте. Останете с мен – помоли тихо той.

Сърцето ѝ заби лудо. Погледна право в очите и остана на място, макар да съзнаваше, че прави грешка. Изведнъж си спомни какво ѝ каза Пари дьо Монмартел: "Кралят е прекарал по една нощ с много жени и е забравил имената им още на следващата сутрин. Ако искате повече от това, не отстъпвайте веднага. Не се поддавайте на увещанията му, за да не изгубите единствения си коз." Излишни думи, помисли си тогава тя, защото нямаше намерение да се отдаде на краля още при първата им среща. Ала това беше, преди да застане лице в лице с Луи, преди погледите и характерният му дрезгав глас да я развълнуват до дън душа. Никога не се беше чувствала така несигурна. И то не само защото мъжът пред нея беше кралят на Франция.

Той направи крачка към нея и я привлече към себе си. Тя се опита да се отдръпне, но той я задържа.

- Простете, че злоупотребявам c гостоприемството ви, но от бала във "Версай" мисля само за вас.

- Сир, аз ...

В същия миг устните му завладяха нейните и задушиха възраженията ѝ. Страстта и настойчивата му целувка ѝ отнеха способността да разсъждава. Съпротивата ѝ се стопи. Опитите ѝ да се отбранява срещу изпълващите я чувства се оказаха напразни. Забравила какво смяташе да предприеме, тя го прегърна и отговори на целувката му.

Устните му се отделиха от устата ѝ. Той покри с леки целувки шията ѝ, мина по линията на голото ѝ рамо и слезе към вдлъбнатинката между гърдите ѝ. Заля я вълна от парещо желание. Топлият му дъх погали деколтето ѝ. Сръчните му пръсти вече развързваха връзките на корсажа.

Силното му тяло се притискаше настойчиво към нейното. Жан простена задавено и отметна глава назад. Луи сложи ръка на тила ѝ и умело издърпа от косата ѝ фуркетите от слонова кост. Тежката кестенява коса се разпиля по голите ѝ рамене.

Той я погледна безмълвно, после без никакво усилие я вдигна и я отнесе до леглото. Развърза шнуровете на полата ѝ и свали ризата си.

Светлината на свещите придаваше на кожата му бронзова окраска. В тяло по нищо не приличаше на Шарл. Мускулите му издаваха, че обича движението. Излъчваше пулсираща енергия и необуздана воля за живот, които я привличаха неустоимо, много повече от впечатляващата му външност.