Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 73

Само новаците в Двора не знаеха, че кралят не спи тук. Откакто преди няколко години се разболя от тежък грип в студеното, мрачно помещение, Луи реши да прекарва нощите в друга, много по-удобна и добре отоплена стая. Ала lever е coucher все така се провеждаха в официалната кралска спалня.

Кардинал Дьо Роан прочете кратка молитва и отслужи меса. После се появи млад паж и с дълбок поклон остави пред леглото златните пантофи на краля. Луи стана и обу пантофите. Мислите му се върнаха към изминалата нощ и той отново видя възхитителната мадам Д'Етиол, която на разсъмване лежеше гола в обятията му. Лицето му светна в усмивка.

Междувременно церемониалмайсторът отвори вратите за seconde entrde. В спалнята влязоха още придворни. Помещението бавно се пълнеше.

Двама лакей донесоха малка маса и поставиха върху нея леген с топла парфюмирана вода. Появи се и бръснарят.

Луи се протегна доволно и всички погледи се насочиха към него. Беше свикнал с това и не се притесняваше. Обърна се към придворните и те побързаха да сведат глави. Погледът му падна върху първия камерхер и капитана на кралските гвардейци. Бедничките, изглеждаха доста уморени!

– О, мосю Дьо Ришельо и мосю Д'Айен! Прекарали сте приятна вечер, надявам се?

Всички придворни се обърнаха към двамата. Ришельо и Д'Айен се усмихнаха и наклониха глави в знак на съгласие.

– Твърде приятна, Ваше Величество – отговори херцог Д'Айен, а Ришельо допълни: – Даже забавна.

Луи кимна и се ухили едва забележимо. Първият гардеробиер и първият камериер му помогнаха да свали нощницата.

Един лакей му подаде влажна кърпа. Луи обърна голите си гърди към златния леген и придворните видяха по гърба му няколко червени драскотини.

В продължение на секунди в спалнята цареше пълна тишина. Много скоро обаче придворните се овладяха. Само един малък паж продължи да зяпа с отворена уста гърба на краля. Льо Бел го смушка сърдито в ребрата и момчето засрамено сведе глава. Липсата на самообладание говореше за лошо възпитание!

Луи се престори, че не е забелязал реакцията на придворните. Дофинът побърза да му подаде чиста риза и церемонията продължи.

След около час кралят влезе в Огледалната зала, обкръжен от четирима гвардейци и следван от участвалите в церемонията придворни. За всички беше ясно, че е в чудесно настроение. След няколко крачки Луи повика със знак херцог Д'Айен.

– Ваше Величество?

– Мосю Д'Айен, позволявам ви да не присъствате на месата, но в замяна искам да изпълните малка поръчка. – Докато кимаше дружелюбно на кланящите се придворни в залата, кралят пошепна в ухото на своя капитан: – Искам да отидете в Париж и да я доведете тук.

Херцог Д'Айен веднага схвана за кого говори кралят и се вцепени от изненада.

– Но, Ваше Величество, не можете да... Ще стане чудовищен скандал!

Кралят го погледна строго. Дори на капитана на гвардейците не бе позволил подобна дръзка реплика.

– Нима смеете да ме поучавате, мосю Д'Айен?

Младият мъж бързо поклати глава.

– Не, разбира се, Ваше Величество. Простете ми! – поклони се дълбоко и понечи да отстъпи назад.

– Тогава направете, каквото ви казах. Хайде, вървете, какво чакате!