Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 72

Преддверието беше пълно с хора. Друг помощник на церемониалмайстора подреждаше присъстващите според ранга им.

Морпа поздрави с кратко кимване. Докато чакаше началото на церемонията, нощното приключение на краля не му излизаше от ума. Зяпаше с привидно равнодушие златните украси по белите стени и се питаше дали снощният излет е просто поредното забавление с простолюдието, каквото Негово Величество си позволяваше от време на време. Иначе надали би се срещнал с тази жена точно на бала в кметството. Въпреки това Морпа настоя пред началника на полицията да разбере коя е непознатата. Отдавна беше на служба при краля и от опит знаеше колко е важно да се информира навреме и за най-дребните детайли от живота на монарха.

Морпа въздъхна и извади часовника си. Девет и четвърт! Тази сутрин Негово Величество не бързаше.

Точно в този час в кралските покои се отвори странична врата, скрита зад завеса в пурпурно и златно. Кралят влезе забързано в помещението, все още в костюма на домино.

Льо Бел се втурна да го посрещне.

– Ваше Величество! Слава на бога! – извика той и направи дълбок поклон.

– Спокойно, спокойно – махна небрежно кралят. Нямаха време за обичайните учтивости.

Луи събу обувките си и се мушна под завивките. Льо Бел незабавно спусна избродираните със злато завеси на леглото.

Кралят хвърли на пода карнавалния костюм и Льо Бел побърза да го вдигне заедно с обувките. Притичалият паж изнесе  дрехите в съседната стая.

– Да започваме – нареди кралят иззад завесите.

– Разбира се, Ваше Величество.

Кралят се отпусна на възглавниците. Льо Бел огледа изпитателно разкошната спалня с позлатени пиластри и великолепна щукатура, за да се убеди, че всичко е в ред. После пое дълбоко дъх, подръпна жакета си, изпъна рамене и отвори двукрилата врата, пред която се тълпяха придворните. Гвардейците отстъпиха настрана.

Луи чуваше от леглото си как поканените на церемонията влизат един след друг. Познаваше всяка стъпка, защото утринната церемония се разиграваше по строг протокол, установен още по времето на прадядо му, Краля Слънце. Луи бе прекарал детството си в "Тюйлери" и когато заживя във "Версай" като млад крал, не промени нищо в правилата.

Както всяка сутрин край леглото му застанаха дофинът, главният лекар, главният хирург и няколко избрани придворни. Всеки спазваше церемониала и зае полагащото му се място зад високата до колене позлатена балюстрада.

Луи отново чу стъпки. Първият камердинер се приближи до леглото и издърпа тежките завеси.

– Добро утро, Ваше Величество – поздрави херцог Дьо Ришельо с дълбок поклон.

Луи кимна величествено. Нищо не загатваше, че двамата са се върнали в Париж само преди няколко минути.

Ришельо се върна заднишком зад балюстрадата и зае мястото си сред присъстващите, които се поклониха дълбоко. Церемонията започна.

Първият лекар излезе напред.

– Добре ли си отпочина Ваше Величество?

Кралят кимна в най-добро разположение на духа.

– Отлично, отлично, господа! – отвърна той и се прозя изкусно, макар да беше очевидно, че не се е събудил току-що.