Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 67

Почти бяха стигнали до вратата, когато Жан усети как залата се раздвижи. Чуха се първите викове:

– Луи!

– Vive le Roi! да живее кралят!

– Побързайте, Ваше Величество! – помоли задъхано Ришельо.

Няколко гвардейци, успели да си пробият път към своя крал, се притекоха на помощ, за да спрат хората, устремили се към вратата.

Най-сетне излязоха на стълбището. Жан усети ръката на Луи върху рамото си и с учудване установи, че той не се притеснява ни най-малко, а изглежда развеселен, дори се забавлява от случващото се.

Тя повдигна полата си, за да тича по-бързо. Оставаше им да прекосят площада пред кметството, а той гъмжеше от хора и превозни средства. Все повече глави се обръщаха след тях.

Херцог Дьо Ришельо отвори вратичката на наемна карета, спряла малко встрани от навалицата. Жан усети как нечия силна ръка я изтегли вътре.

– Тръгвай! Веднага! – изкрещя херцогът.

Кралят се отпусна на седалката срещу Жан и избухна в смях.

– Мили боже, отдавна не бях се забавлявал така! – извика той и впи пламтящ поглед в деколтето на Жан, която все още трепереше от вълнение.

Тя усети погледа му и бузите ѝ пламнаха още по-силно.

Ришельо, настанил се до краля, я зяпаше безсрамно, но тя пренебрегна дръзкия му поглед. Във вълнението си почти забрави факта, че ориенталският воин е тъкмо този безсрамен придворен. Един Господ знаеше защо кралят го е избрал за свой придружител.

Само след миг някой отвори вратичката и в трополящата карета се метна херцог Д'Айен. Младият капитан падна изтощено на седалката и хвърли сърдит поглед към своя крал.

– Кълна се в честта си на ваш гвардейски капитан, Ваше Величество, повече няма да търпя рискованите ви начинания. Хората напълно обезумяха.

*

По улиците на Париж кипеше живот. Навсякъде се чуваше музика, смехове, крясъци и песни. Хората пиеха и се забавляваха. По осветените от факли и фенери улици се движеха стотици фиакри, файтони, великолепни екипажи и носилки.

Кралската карета зави в тясна уличка, но въпреки това напредваше бавно. Херцог Д'Айен погледна през прозорчето и поклати глава.

– Целият град е задръстен.

По лицето на краля се изписа досада.

– Боже мой, ако дадете луидор на файтонджията, сигурно ще кара по-бързо.

– Простете, Ваше Величество, но ако му дам луидор, веднага ще разбере кой сте, защото това ще е годишната му печалба – отбеляза сухо херцог Дьо Ришельо.

Внезапно само на няколко метра от тях се чу ужасяващ трясък, последван от плющене на камшици, цвилене на коне и възбудени викове.

Херцог Д'Айен рязко дръпна кожената завеска пред прозорчето на файтона и провря глава навън, за да разбере какво става.

– Злополука ли? – осведоми се Ришельо.

– Да, два файтона са се ударили – отвърна раздразнено херцогът. – А уличката е твърде тясна, за да минем покрай тях. Няма обаче и как да се върнем. Не ни остава нищо друго, освен да чакаме.

– Само това ни липсваше – въздъхна Ришельо.

– Хайде да слезем и да вземем друг файтон – предложи кралят.

– Вече ви казах, Ваше Величество, целият град е задръстен! А и не е редно да ходите неща – възрази херцог Д'Айен. – Налага се да чакаме. Не ми се вярва да се върнем във "Версай" преди разсъмване.