Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 68

Луи видимо се ядоса. Не беше свикнал да чака.

– Нямам намерение да седя до утре в този файтон.

– Моля ви, Ваше Величество!

– Мосю Д'Айен е прав – намеси се херцог Дьо Ришельо. – Ще чакаме. Щом отстранят препятствието, ще се опитаме да си пробием път до двореца "Тюйлери" и ще останем там до разсъмване. Тогава всички ще спят и ще се върнем спокойно във "Версай". Ако Ваше Величество тръгне пеш по улиците точно сега, ще се изложи на голяма опасност.

– Няма никаква опасност – възрази твърдо кралят. – Париж е достатъчно голям град и бихме могли да прекараме времето до разсъмване на много по-приятно място, отколкото в този жалък файтон.

Херцог Д'Айен се уплаши още повече.

– Ваше Величество, умолявам ви...

Жан, която се опитваше да гледа през прозореца, за да не смущава мъжете, неочаквано се обърна към краля.

– Прощавайте, Ваше Величество – промълви колебливо тя, – мястото не е достойно за вас, знам, но градският дом на чичо ми е съвсем близо...

Д'Айен и Ришельо я изгледаха, сякаш си е изгубила ума.

– Много мило от ваша страна, мадам – възрази младият капитан, – но вероятно разбирате, че Негово Величество не може да влезе в която и да е градска къща!

– И защо не? – попита пренебрежително кралят. – Това е много по-умно, отколкото да стоим до изгрев слънце на тази ужасна уличка.

Тонът му не търпеше възражение и двамата мъже кимнаха примирено.

– Моля да ми дадете маската си, мосю Дьо Ришельо! – протегна ръка кралят.

Херцогът побърза да изпълни нареждането. В следващия миг четиримата вече бяха на улицата и си пробиваха път между празнуващите парижани.

*

Икономът Арно им отвори вратата полузаспал, по халат, и смаяно премести поглед от Жан към тримата ѝ костюмирани придружители.

– О, добър вечер, мадам Д'Етиол. Мосю Льо Норман дьо Турнем в момента не е в Париж – заяви той и ги пропусна да влязат в преддверието.

– Знам – кимна тя и разтвори чернобялата си наметка. – Градът е задръстен, затова ще прекараме остатъка от нощта тук. – Жан посочи Д'Айен и Дьо Ришельо. – Моля отведете господата в гостните стаи, а за... мосю пригответе покоите на чичо ми.

Арно кимна учтиво и повика лакей да поеме наметките им.

Херцог Д'Айен свали горната си дреха и се наведе към ухото на Ришельо.

– Невероятно! Ще нощуваме в къщата на буржоа! Кралят май не мисли какво прави...

Ришельо се засмя с разбиране.

– О, не се безпокойте за Негово Величество, драги. Той винаги знае какво прави. Обзалагам се, че няма да напусне къщата, без да е видял фустите на дамата. Ако мислите друго, значи не го познавате достатъчно добре.

Арно се поклони пред двамата придворни и посочи стълбището.

– Моля да ме последвате, господа!

Покоите на мосю Льо Норман дьо Турнем бяха най-хубавите и най-луксозните помещения в къщата: просторна спалня, antichambre и малка библиотека, обзаведени със скъпи, редки мебели. Още като дете Жан се възхищаваше на златните обкови и изкусните орнаменти от скъпоценни фурнири по тях и ги смяташе за изключително елегантни, но тази нощ, в присъствието на краля, стаите изведнъж ѝ се видяха жалки и недостойни.