Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 66

– О, пардон!

Мъжът, забелязал какво е сторил, спря, за да върне шапката на непознатия танцьор. Дебелата му партньорка, увита в розов тюл, се закиска весело.

Мъжът се обърна към Луи и му подаде шапката, но като видя лицето му, замръзна насред движението. Очевидно не знаеше как да реагира.

Дебелата госпожица се оказа много по-бърза. Първо огледа изумено Луи, после премести поглед към мраморната статуя, която, трябва да признаем, много приличаше на живия крал, и шумно пое въздух. Островръхата ѝ шапка се заклати застрашително.

– Ама това е кралят! – изпищя тя и тънкият ѝ глас се пречупи.

Тълпата утихна. Десетки, стотици глави се извърнаха към краля.

Херцог Д'Айен и херцог Дьо Ришельо изникнаха буквално от нищото и застанаха от двете страни на своя господар.

– Приликата е поразителна, нали? Но нима сред вас поне един човек ще повярва, че Негово Величество е дошъл на този бал? – попита дръзко херцог Д'Айен и се изсмя.

Умелата преструвка целеше да покаже пълното безумие на подобно предположение. Ала дебелата госпожица, на крачка от припадък, въобще не му обърна внимание. Тя и застаналите наблизо бяха вперили взор в лицето на краля, неспособни да решат дали зрението не ги лъже.

Херцог Д'Айен размени бърз поглед с херцог Дьо Ришельо. Двамата незабележимо отвориха наметките си.

Оркестърът спря да свири и в залата се възцари тишина.

Усетил стотици човешки очи да се взират в лицето му, кралят изведнъж се промени. Вирна глава и огледа множеството с чисто кралска гордост и надменност. Ако досега някой се бе усъмнил в идентичността му, в този миг всички разбраха кой ги е почел с присъствието си.

Мъж с бледо лице излезе напред, олюля се и падна на колене пред своя господар.

– Ваше Величество – заекна той и понечи да му целуне обувките, но в следващия миг се отдръпна, за да не бъде прободен от блестящото острие на шпага.

– Не се приближавайте до краля, мосю – рече студено херцог Д'Айен и тихият му глас не остави и капчица съмнение, че няма да допусне безредици.

Мъжът се дръпна уплашено.

– Направете място за краля!

Херцог Д'Айен размаха шпагата си във всички посоки и хората побързаха да освободят място за минаване.

– Изведете го бързо, докато държа тълпата в шах! – изсъска младият гвардейски капитан към херцог Дьо Ришельо. – Място за краля, казах! – извика отново той и направи още една крачка напред, за да изтласка тълпата.

– Ваше Величество, моля ви! – пошепна тревожно Ришельо, който моментално бе скрил Жан зад гърба си.

Луи кимна студено и закрачи с високо вдигната глава през навалицата. Хората се разстъпиха, за да му направят път. Някои се кръстеха, сякаш виждаха призрак, но повечето зяпаха с ококорени очи и широко отворени уста. Стара жена захълца шумно. Мъже и жени изглеждаха като упоени, но беше само въпрос на време да проумеят, че кралят наистина е танцувал в залата с тях. Тази представа изпълни Жан с ужас. Изведнъж си спомни великденската процесия, която проследи заедно с Абел – обезумели лица, крясъци, пристъпи на истерия. Тълпата беше известна с необузданите си реакции при появата на своя владетел.