Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 60

– Това, Ваше Величество, оставям изцяло в ръцете на онези, които благоволят да ми обърнат внимание.

Кралят се засмя тихо и продължи да танцува. Без да откъсват поглед един от друг, двамата се оставиха музиката да ги води. Ръцете им се докосваха, отдръпваха се, пак се допираха и при следващото завъртане отново се търсеха.

Жан усети топлия му дъх в ухото си и отново чу дълбокия му глас:

– Мадам ще прости баналността на думите ми, но вашата красота и прелест затъмняват всички останали тази вечер.

– Причината е само в близостта на Ваше Величество.

Кралят наподоби поклон и отново впи поглед в лицето ѝ. Жан се взираше като замаяна в тъмните очи и танцуваше, напълно забравила къде се намира и кой е партньорът ѝ. Едва краят на менуета я върна в действителността.

Кралят вдигна ръката ѝ към устните си.

– Благодаря ви за танца, мадам. Вие сте...

– Сир! Сир!

Смаяна, Жан видя как морето от маскирани се раздели, за да направи път на закръглена дама, изстреляла се към тях със забележителна скорост. Лицето ѝ сияеше.

– Това сте вие, сир, сигурна съм!

Дамата хвърли кратък поглед към Жан, кимна ѝ пренебрежително и умело се промуши между нея и краля. Разкошната роба, обшита със скъпоценни камъни, я закри почти изцяло.

– Ах, Ваше Величество, мен не можете да заблудите. Даже в залата да имаше двайсет тиса, пак щях да ви позная – продължи сладникаво дамата.

Кралят учтиво наклони глава.

Султанката затрака с мигли.

– Умолявам ви, Ваше Величество, подарете ми следващия танц! – Без да се бави, тя мушна ръка под лакътя на краля и го повече към паркета. Луи изчезна в тълпата, без да се обърне нито веднъж.

*

Херцогиня Дьо Бранка, заела най-добрия наблюдателен пост в залата, се обърна с доволна усмивка към маркиз Дьо Пюизиол:

– Е, скъпи маркизе, боя се, че сте на път да изгубите облога. Кралят току-що позорно изостави вашата Диана.

– Наистина ли смятате така? – Маркизът се усмихна хладно. – Позволете – помоли той и взе лорнета на херцогинята.

Да, кралят, по-точно тисът, за който се смяташе, че е кралят, танцуваше с дебелата султанка. А Диана стоеше сама в края на паркета. Маркизът въздъхна и отпусна лорнета.

*

Пред Жан застана горски дух и я покани да танцуват. Тя кимна учтиво и му подаде ръка. Докато изпълняваше сложните фигури на танца, мислеше единствено за краля. Не можеше да повярва, че я е изоставил просто така. Дали ще я покани отново? Улови се, че през цялото време търси с поглед тъмнозелени фигури.

Горският дух я наблюдаваше развеселено.

– Боже, колко тъжна вечер! Дамите се интересуват само от дървета – оплака се той и ѝ намигна съзаклятнически.

Жан се усмихна с отсъстващ вид и отново потъна в мисли.

Ами ако онова, което се беше случило по време на танца с краля, е само плод на въображението ѝ?

Внезапно Жан забеляза, че партньорът ѝ се движи към края на паркета, и го погледна изненадано. Той се наведе доверително към ухото ѝ.