Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 59

– О, колко забавно от страна на Негово Величество! – звънна женски глас от другата страна на залата. Гостите отговориха с одобрителни смехове и кимвания. Осемте тиса, един от които беше кралят, закрачиха в редица през голямото помещение.

Щом стигнаха до танцовата площадка, дърветата спряха. Само едно продължи напред. Кралят!

Жан проследи с горящ поглед как Луи застана пред подиума, където бе събрано кралското семейство, и се поклони пред дофината. Очевидно смаяна от необичайното зрелище, испанската принцеса имаше нужда от малко време, за да се овладее. Най-сетне тя направи скован придворен реверанс, подаде ръка на краля и двамата излязоха в средата на залата, за да открият бала с менует.

Кралят танцуваше добре и гостите го следяха с видимо одобрение. Движенията му бяха елегантни и хармонични, позата изправена и горда.

След първия танц към краля се присъединиха и другите тисове, поканили кралските дъщери и придворните дами с най-висок ранг. Жан се опита да излезе малко по-напред, за да вижда по-добре танцуващите, а и те да я видят.

Осемте танцуващи тиса представляваха прекрасна гледка. След няколко завъртания и смени на партньорките дори най-внимателните наблюдатели вече не бяха в състояние да кажат кой от тисовете е кралят. Номерът беше успял!

За момент Жан повярва, че една от тъмнозелените фигури се обръща към нея, и сърцето ѝ спря да бие. В следващия миг обаче към танцуващите се присъединиха още много двойки и зелените фигури изчезнаха в навалицата. Ориенталски благородник покани Жан и тя прие с леко разочарование.

– Определено никога не съм ви виждал в Двора, иначе със сигурност щях да запомня грациозните ви движения – заговори я ласкателно партньорът ѝ.

– Наистина ли?

Той кимна и я притисна силно до себе си. Жан усети натрапчивия му парфюм с аромат на виолетки и потръпна.

– Кажете ми името си, красива Диана. Обещавам да запазя тайната ви.

– Но това би означавало да се лишим от цялото очарование на вечерта! – отговори тя, благодарна, че следващата фигура на танца я отдалечи от него.

– Напротив, напротив! – възрази той и отново я притисна до гърдите си.

– Ако позволите, мосю... – прозвуча в този миг властен глас. Тисът, внезапно изникнал пред тях, подаде ръка на Жан.

Ориенталският благородник изгледа с недоволно изражение зелената фигура, но в крайна сметка направи поклон и отстъпи. Дървото не го удостои повече с поглед. Цялото му внимание се съсредоточи върху Жан.

– Мадам?

Гласът му прозвуча дрезгаво. Погледът му бавно се плъзна по фигурата ѝ и улови всеки детайл: от малкия златен колчан и лунния сърп в косите ѝ до деколтето и крехката талия, украсени с перли.

Въпреки маската и костюма Жан изведнъж се почувства гола.

– Ваше Величество... – промълви тя и сведе глава.

Смарагдите на ръкавиците му отразяваха светлината на свещите. Той стисна пръстите ѝ и тя изпита внезапна топлина. Двамата се присъединиха към танцуващите.

– Е, мадам, как да разбираме костюма ви? Може би е намек? – попита кралят по време на едно завъртане и я задържа в прегръдката си малко по-дълго, отколкото беше редно. Натискът на ръцете му ускори дишането ѝ. Лицето му се намираше само на сантиметри от нейното и тя видя съвсем ясно очите му, святкащи под маската.