Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 58

Кралят се усмихна. Не бе забравил сцената в езерото. Как смело се бе изправила срещу граф Дьо Морпа в мократа си рокля и бе изтръгнала пистолета от ръката му. Впечатляваща млада дама!

Дискретно покашляне го изтръгна от приятните мисли.

– Простете, Ваше Величество, но времето напира.

Кралят кимна.

*

Церемониалмайсторът удари силно с жезъла си по пода. Все още замаяна от необичайната атмосфера, Жан спря да диша. Музиката и разговорите замлъкнаха изведнъж.

– Нейно Величество Мария Лешчинска, кралица на Франция! – оповести церемониалмайсторът и с дълбок поклон отстъпи настрана.

Жан приклекна в дълбок реверанс. За първи път виждаше Мария Лешчинска и любопитството надви плахостта.

Лицето на кралицата бе сковано, сякаш носеше маска. Следвана от придворните си дами, тя мина под златната арка и се запъти към гостите. Жена на средна възраст – това беше първото впечатление на Жан, но Мария Лешчинска излъчваше достойнство и зрелост, които я изпълниха с уважение. За разлика от всички други кралицата не носеше костюм – това само подчертаваше величественото ѝ излъчване, а украсена с перли бална рокля. Лицето ѝ не беше покрито, в косите ѝ искряха два огромни диаманта.

Кралицата на Франция! За миг Жан изпита угризение на съвестта, като си помисли с какви намерения и надежди е дошла на този бал. Проследи с поглед отдалечаващата се Мария Лешчинска, без да се изправи, защото само след минута церемониалмайсторът отново удари с жезъла си по пода.

– Негово Височество, дофинът на франция Луи-Станислас и съпругата му, дофината Мария-Тереза-Рафаела.

Доста пълен млад мъж, едва навършил шестнайсет години, подаде ръка на съпругата си, с три години по-голяма от него, спря под златната арка и огледа присъстващите с видимо смущение.

Жан си каза, че престолонаследникът по нищо не прилича на харизматичния си баща.

Присъстващите отново се поклониха дълбоко, когато наскоро венчаната двойка, костюмирана като градинар и цветарка, мина по пътеката. Макар и свели глави, гостите на бала се опитаха да хвърлят поглед към испанската принцеса: един ден тя щеше да стане френска кралица. "Момичето изглежда доста уплашено и това е разбираемо при тези неприкрито любопитни и оценяващи погледи", помисли си съчувствено Жан.

– Мили боже, та тя не носи дори руж – пошепна на придружителя си дамата зад нея, скрила лице зад ветрилото. В този миг церемониалмайсторът за трети път удари с жезъла си по пода и нахалната дама моментално млъкна.

– Негово Величество Луи XV, крал на Франция!

Жан впи поглед във вратата. Изведнъж ѝ стана горещо. Кралят бе облечен като тис. Костюмът му имаше точно формата на грижливо подрязваните дървета от този вид в дворцовия парк. Придружен от четирима гвардейци, той застана под златната арка, вдигна глава и огледа затихналото множество.

Кралят! Дали ще я познае?

Гостите се поклониха още по-дълбоко. Кавалерите се отпуснаха на едно коляно, дамите затвориха ветрилата и сведоха глава. Сърцето на Жан биеше все по-силно.

Внезапен шепот я накара да вдигне глава. За момент повярва, че е станала жертва на оптична измама – под арката стояха цели осем дървета!