Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 61

– Мадам, един общ приятел, към когото в момента са устремени твърде много погледи, желае да ви види. – Гласът му прозвуча необичайно настойчиво.

– Да ме види? – Жан изобщо не разбра какво се иска от нея.

В същия момент горският дух я изведе от танцовата площадка и отвори странична врата, скрита зад голямо огледало.

– Но, мосю!

– Бързо, бързо!

Преди Жан да успее да реагира, мъжът я бутна да мине през вратата. Озоваха се в тесен коридор, тапициран с копринени тапети. Горският дух улови ръката ѝ и я поведе по тясна вита стълба. Смаяна, тя го последва безропотно. Качиха се на горния етаж, той отвори първата врата, поклони се и я бутна да влезе.

– Какво означава това? – попита тя и се обърна към него, но в този момент той затвори вратата и изчезна.

Жан се огледа слисано. Намираше се в малък, луксозно обзаведен салон. Видя елегантни кресла, канапе, дебел килим на пода. В камината гореше буен огън. Отиде до прозореца. Маската ѝ убиваше и тя свали дясната си ръкавица, за да я отвърже.

Погледна навън и ахна възхитено. Оттук се виждаше целият огромен, ярко осветен парк на двореца. По дългите прави алеи стояха гвардейци с факли. Гледката я зашемети.

– Харесва ли ви?

Жан се обърна стреснато. Кралят, влязъл безшумно през тайна врата в стената, бавно сваляше маската от главата си.

Жан втренчи поглед в лицето му. Той стоеше само на метър от нея и тя за първи път имаше възможност да го види ясно, във всички подробности: тъмни очи под високи вежди, ясно очертани скули, красиво извита горна устна, която му придаваше подигравателно и леко надменно изражение. В средата на трийсетте, кралят несъмнено беше много красив мъж. "Прекалено красив", помисли си тя в прилив на нервност. Стоеше пред нея гордо изправен, костюмът ни най-малко не скриваше широките му рамене. Всяка жена би се почувствала привлечена от такъв мъж, даже да не беше кралят на Франция.

Луи се приближи бавно. Имаше властно излъчване. Погледът, позата, жестовете бяха на човек с безусловен авторитет. Ала Жан откри в очите му замисленост, която го правеше уязвим, и това я учуди безкрайно.

Кралят спря на сантиметри от нея.

– Кълна се в бога, мадам, без маска сте още по-красива – промълви той, улови дясната ѝ ръка и я вдигна към лицето си. Устните му докоснаха вътрешната страна на китката и се плъзнаха нагоре. Жан потрепери и дъхът ѝ се ускори.

Без да пуска ръката ѝ, кралят я привлече към себе си.

Изненадана от обзелото я вълнение и желанието да усети целувката му, Жан затвори очи. Осъзна, че тази нощ ще прати по дяволите предпазливостта и ще загърби добрите съвети, с които я изпратиха кръстникът и пастрокът ѝ.

Лицето му бавно се приближи към нейното и тя повярва, че ей сега ще усети устните му върху своите, когато той изведнъж я пусна и отстъпи крачка назад.

Жан го погледна объркано. Лицето му се бе променило в миг. Очите му излъчваха студена подигравка.

– Е, мадам, няма ли да ми кажете защо сте тук тази вечер? И вие ли като другите дами се надявате да станете новата метреса на френския крал?