Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 53

Тя сведе глава, но много скоро се изправи и застана пред пастрока си.

– Наистина ли искате да изневеря на съпруга си? На вашия племенник? И да стана кралска курва?

– Не говорете така, скъпа. – Пари дьо Монмартел поклати глава. – Ще станете курва, ако му предлагате единствено леглото. Във вашия случай може да се говори по-скоро за официална любовница или метреса.

Льо Норман дьо Турнем кимна.

– Това е почетна позиция и вие с вашето възпитание и образование, за което немалко допринесохме и ние през годините, напълно я заслужавате. – Усмивката му издаваше задоволство. – Надявахме се да се обвържете с някой високопоставен придворен. Не се осмелявахме да се надяваме самият крал да ви обърне внимание.

Жан разбра какво бъдеще ѝ бяха готвили през всичките тази години и загуби дар слово. В сърцето ѝ се надигна безсилен гняв. Значи те бяха инвестирали в нея, все едно беше рискована финансова операция. Правили са планове за бъдещето ѝ от години. Добрите учители, обучението и възпитанието ѝ, дори женитбата с Шарл са били само стъпки към целта да я хвърлят в ръцете на някой влиятелен аристократ. За да се обогатяват за нейна сметка.

Тя изпъна гръб. Очите ѝ потъмняха от гняв.

– Несъмнено кралят е забележителен, привлекателен мъж – подхвана хладно тя. – Но даже да ме хареса, никога няма да стана нещо повече от незначителна любовница, която ще е принуден да крие. Вие по-добре от мен знаете, че без благородническа титла няма да имам достъп до Двора. А сега моля да ме извините – добави бързо тя и избяга от салона, без да удостои двамата мъже с поглед.

Льо Норман дьо Турнем я проследи със загрижено изражение.

– Дано се успокои...

– За съжаление нашата Жан има право – кимна замислено Пари дьо Монмартел. – Никога досега кралят не е имал метреса, произхождаща от буржоазията.

*

Жан седеше в леглото си, подпряла брадичка на коленете си, и се взираше навън, където светлият сърп на луната се издигаше в небето. От гърдите ѝ се отрони тиха въздишка. Ще отиде на бала, разбира се. Поне веднъж да види блясъка и разкоша на Версайския двор. А и никога не би посмяла да се противопостави на желанията на Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел.

Начинът, по който двамата мъже ѝ разкриха плановете си за бъдещето ѝ, я нарани дълбоко. Как пресметливо смятаха да я използват за целите си... Нищо, че имаха право – тя не беше щастлива с Шарл. Перспективата да прекара остатъка от живота си с него я изпълваше с отвращение.

Жан стана, загърна се в халата и отиде до прозореца. Отдавна не се беше чувствала така самотна. Представи си болната си майка и потръпна от ужас. В тялото ѝ расте тумор, обясняваха безпомощно лекарите и изразяваха съжаление за неспособността си да направят нищо, та да облекчат мъките ѝ.

В очите на Жан пареха сълзи. Тя си наля чаша вода от обкованата със сребро гарафа и отпи голяма глътка.

Как ли изглежда кралят сега? Не бе забравила срещата им край езерото. Помнеше начина, по който я гледаше. При мисълта да го види отново на бала с маски я обзе странно вълнение. Той надали ще си спомни за мен, каза си сърдито Жан. Но ако все пак... Какво лошо има да си помечтае как танцува с краля? Не! Жан разтърси глава и си заповяда да не губи здравия си разум. Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем положително надценяваха възможностите ѝ. Но кой знае какво може да се случи по време на бал с маски?