Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 55
Клаудия Циглер
Жената до него опря ръце на пълните си хълбоци и поклати глава.
– Не, драги, този не е Орлеанския херцог, а принц Конти. Виждала съм герба му.
В следващия миг жената изкрещя възмутено и си нахлупи бонето, което някой от навалицата се бе опитал да отмъкне.
– А онзи там? Май е принц Дьо Субиз?
Един кочияш загуби търпение и скочи.
– Махайте се! Освободете пътя, какво чакате! – изкрещя той и размаха камшик с надеждата най-сетне да потегли.
Няколко души се развикаха, но множеството се отдръпна едва когато кралските гвардейци извадиха сабите си и заплашиха да приложат сила. Върволицата от коли отново се задвижи.
Минаха през златните порти и Жан залепи чело о прозорчето на каретата, за да види огромния, осветен с факли
Лакей отвори вратичката на каретата и направи дълбок поклон. Жан пое дълбоко дъх, прихвана полата си и слезе.
*
Топла светлина от безброй свещи и тържествена музика посрещаха посетителите при влизането им в официалните салони. Празнично украсени, помещенията бавно се изпълваха с хора в най-разнообразни костюми. Гостите минаваха през многобройни салони, за да стигнат до Огледалната зала, където в полунощ се очакваше откриването на бала. Жан с мъка се придвижваше напред сред навалицата от пъстро облечени гости. Усещаше любопитни погледи и се зарадва, че носи маска, която ѝ позволява да скрие обзелата я несигурност.
Трудно беше да остане равнодушна пред толкова разкош. Специално за бала стените бяха покрити с червена дамаска. От двете страни се редяха блестящи мраморни стели, великолепни камини, огледала, сребърни скулптури, стъклени фигури и огромни картини в златни рамки. Тук живееше кралят. Тези салони демонстрираха по внушителен начин кралското величие и не допускаха съмнение в могъществото на монарха.
Пред входа на Огледалната зала имаше опашка. Охраняващите вратата гвардейци внимателно проверяваха поканите на гостите.
Жан се нареди сред чакащите. С всяка крачка страхът ѝ нарастваше. Оказа се, че гвардейците не пропускат всички гости!
Ами ако и нейната покана не ѝ осигурява достъп до Огледалната зала? Това означава да не види как кралят открива бала в полунощ. Толкова труд за нищо!
Слисаният господин, недопуснат да влезе, очевидно не повярва в лошия си късмет.
– Но аз имам покана! – настоя той.
– Съжалявам, мосю, но тя не ви дава право да влезете в Огледалната зала за откриването на бала. Отстъпете, моля – подкани го строго гвардеецът на вратата.
Венецианският търговец след него имаше повече късмет. Пропуснаха го да влезе, ала Жан така и не видя по какво поканата му се различаваше от тази на предишния господин.
