Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 54

*

Пари дьо Монмартел и Льо Норман дьо Турнем повикаха специален шивач от "Версай", за да ушие костюма на Жан.

– В момента на мода са горски нимфи и овчарки – обясни с носовия си глас мосю Фишу и ѝ показа рисунките си.

Това означава, че поне трийсетина дами ще се явят на бала в костюми на горски нимфи и овчарки, помисли си раздразнено Жан, но все пак разгледа скиците. Ако искаше кралят да я забележи, по-добре беше да се облече различно от другите.

– Не желая да се обличам нито като нимфа, нито като овчарка – заяви решително тя и остави скиците.

Мосю Фишу се ококори смаяно.

– Но изборът на такъв костюм ще покаже, че мадам има вкус и е осведомена какво е на мода в момента!

Жан се постара да пренебрегне скритата в думите му обида.

– Ще се облека, както аз смятам за най-добре. Ще отида на бала като Диана, богинята на лова.

Настъпи вечерта на бала. Жан се огледа доволно в огледалото и се поздрави за решението си. Роклята с цвят на шампанско, с втъкани златни нишки и обшита с перлички, ѝ стоеше отлично. Тясната горна част подчертаваше дълбокото деколте и крехката ѝ талия. На лявото рамо носеше изящен златен лък и колчан със стрели. Косата ѝ, украсена с перлени нанизи и лунен сърп, беше посипана със златна пудра, а тясното домино кокетно криеше очите ѝ.

Обзета от възхищение, Мари я загърна в топла наметка. Каретата вече я очакваше. Когато Жан слезе в залата по витата стълба, Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел онемяха от почуда. Един поглед към лицата им ѝ показа, че не е сгрешила в избора си.

Жан никога нямаше да забрави този миг. Пари дьо Монмартел се поклони почтително и ѝ целуна ръка, а Льо Норман дьо Турнем я прегърна с гордостта на баща.

– Майка ти ме помоли да ти пожелая щастие – пошепна в ухото ѝ той.

Пак ѝ говореше на ти, както преди сватбата ѝ. Като видя лицето му, потъмняло от болка поради неизлечимата болест на майка ѝ, Жан му прости студената пресметливост.

– Благодаря ти – отвърна съвсем тихо тя.

13.

"Версай", на чието великолепие и големина завиждаше и се възхищаваше цяла Европа, тази вечер сияеше в целия си блясък. Безброй свещи и факли осветяваха двореца и златното сияние се виждаше още отдалеч.

Каретите напредваха сред море от светлини. Сякаш целият град се бе запътил към "Версай". Първите любопитни се бяха настанили край портите още следобед, за да заемат най-добрите места и да видят костюмираните гости. Хиляди хора се блъскаха и напираха към оградата; кралските гвардейци с мъка ги удържаха да не нахлуят в парка.

– Гледай натам, натам! В каретата, запрегната с шест коня! Ето го и Орлеанския херцог! – Дребен мъж с дървени обувки и вехт жакет проточи шия и възбудено се провря напред. Белези от едра шарка покриваха цялото му лице. Той смушка съседа си и посочи с вледенените си пръсти разкошната карета, запрегната с шест расови коня. Днес дори Орлеанския херцог чакаше на опашка като всички и напредваше съвсем бавно.