Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 52

– Много добре се справяш, съкровище!

Александрин се засмя. Вече беше на шест месеца и се завърташе от гръб на корем с учудваща бързина.

– Още малко и ще започне да пълзи – заяви уверено кърмачката.

Жан кимна. Часовете, прекарвани с Александрин, бяха най-ценните в живота ѝ. Малкото момиче, което с всеки ден ставаше все по-красиво, беше цялата ѝ гордост.

Най-после тя се възстанови от тежкото раждане и от няколко седмици се опитваше да живее предишния си живот. Участваше в театрални представления, канеше гости в салона си, даваше вечери, организираше празненства, прекарваше по няколко дни седмично в Париж, за да ходи на покупки и при модистката и да участва в светския живот. Въпреки разнообразните развлечения беше създала в живота си известен ритъм и се стараеше да го спазва.

Вече знаеше за смъртта на херцогиня Дьо Шатору през декември. Цял Париж говореше за края на красивата, високомерна метреса. Това стана повод Жан да си спомни отново срещата с краля.

Тя остана много изненадана, когато Льо Норман дьо Турнем и Пари дьо Монмартел се явиха в "Етиол" и ѝ връчиха покана за бал с маски във "Версай".

Жан загуби ума и дума от щастие. Всеки в Париж мечтаеше да присъства на този бал – едно от малкото забавления, където допускаха не само придворната аристокрация, но и хора от буржоазията. Изпълнена с радост, тя помилва поканата.

– Нима ще отида във "Версай"? И ще танцувам на бала с маски? – Лицето ѝ грейна. – Наистина ли поканата е за мен?

Двамата ѝ посетители кимнаха усмихнати.

В следващия миг радостта на Жан се изпари. Тя остави поканата на масата и сведе глава.

– Шарл никога няма да ми разреши да отида – пошепна нещастно тя.

– Спокойно, скъпа, той няма да е тук. Още днес тръгва за Прованс. Има да урежда важни сделки – отговори с необичайна бързина Льо Норман дьо Турнем.

Жан го погледна объркано. Шарл се бе върнал едва преди три дни. Премести поглед към кръстника си и подозрението ѝ се засили.

– Как така тъкмо на мен бе оказана честта да получа покана? – попита тихо тя.

Двамата мъже си размениха бързи погледи. Пари дьо Монмартел стана, затвори вратата на салона, обърна се към Жан и се покашля. Сложи ръка на рамото ѝ и заговори с бащински тон:

– Настъпи време да си поговорим на спокойствие, дете мое. Мила Жан, вие сте вече на 23 години и за нас не остава скрито, че не сте твърде щастлива със съпруга си...

Жан се учуди безкрайно. Определено смяташе, че кръстникът ѝ не се интересува особено от личното ѝ щастие.

– И така – продължи настойчиво Пари дьо Монмартел, – издействахме поканата, защото се надяваме на бала да получите възможност повторно да се срещнете с краля. Предвид вашите значителни... предимства той сигурно ще остане очарован от вас. – На лицето му се появи подкупваща усмивка.

– С което няма да навредите на нашите интереси, даже напротив – допълни спокойно Льо Норман дьо Турнем.

Жан отново премести поглед от единия към другия, изумена от чутото, и се отпусна на най-близкия стол. Тези двама мъже се надяваха кралят да ѝ обърне внимание? Сигурно са полудели. Изведнъж усети горчив вкус в устата си.