Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 51

Клаудия Циглер

След половин час Мария Лешчинска коленичи редом със съпруга си в малкия параклис на двореца. Погледна го крадешком и в сърцето ѝ пламна надежда. Рядко беше виждала Луи толкова съкрушен. Лицето му беше разкривено от болка. Почти изпита съжаление към него. Сигурно се разкайваше за греха си. За втори път губеше любовница. Предишната, мадам Дьо Вентимий, почина малко след като го дари с дете. Смъртта на втората метреса със сигурност беше знак, че кралят трябва да се покае. Дано го разбере!

Кралицата скръсти ръце и вдигна поглед към амвона. Кардинал Дьо Роан проповядваше пламенно.

Придворните, застанали прави зад краля и кралицата, се размърдаха. Чу се шепот, даже сподавен смях. Мария Лешчинска се обърна възмутено. Херцог Дьо Ришельо преспокойно си играеше с пръстена си и даже имаше нахалството да се прозява!

– Все едно какви сме на земята – проехтя гласът на кардинала и строгият му поглед се устреми към лицето на краля, – Божият меч ще посече онези, които съгрешават и се осмеляват да престъпват заповедите Му.

12.

Кехлибарената течност се оказа точно толкова прекрасна, колкото му обещаваха. Маркиз Дьо Пюизиол примлясна доволно и отпи голяма глътка коняк. Лицето му, винаги леко подуто от пиене, порозовя. Доволен, той остави чашата на масата и прие менителницата, която домакинът Пари дьо Монмартел му подаде през масата. Намираха се в синия салон на двореца "Брюноа".

– Принцеса Дьо Конти ви дължи благодарност! – Маркизът удостои придворния банкер и брат му Пари Дюверни с любезна усмивка. – Тя, разбира се, е убедена, че случилото се ще бъде запазено в най-строга тайна.

– Но това е естествено, маркизе – увери го Пари дьо Монмартел.

– Е, как върви животът във "Версай" след смъртта на херцогиня Дьо Шатору? – попита небрежно Пари Дюверни.

Маркизът махна пренебрежително.

– Ужасно. Кралят се е обкръжил с клирици, които му обясняват, че метресата му е починала заради общите им грехове. Негово Величество отново е нападнат от старите си депресии. – Дьо Пюизиол отпи голяма глътка коняк и въздъхна сърцераздирателно. – Отменени са всички забавления. Придворните се надяват сватбата на престолонаследника да върне краля към живота, но кой знае...

– О, баловете по случай венчавката на дофина със сигурност ще успеят да отклонят вниманието на краля от преживяното през последните седмици – подхвърли Пари дьо Монмартел.

Дьо Пюизиол остави празната чаша.

– Намеквате да ви предоставя покана за бала с маски ли? Няма да се уреди лесно.

Придворният банкер се засмя тихо.

– Ние изцяло разчитаме на вас, уважаеми маркизе. Сигурен съм, че ще направите всичко възможно.

Пари дьо Монмартел не се съмняваше, че ще получат желаната покана. Маркизът знаеше какво им дължи.

– Още една глътка коняк, мосю Дьо Пюизиол?

*

Жан, коленичила на пода, следеше с усмивка как дъщеря ѝ енергично се опитва да се опре на ръце, за да вдигне главичката и гърдите си.