Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 46

Льо Бел зяпна смаяно.

– Сигурно имате предвид мадам Д'Етиол, вашата кръщелница?

Целият двор знаеше за сблъсъка ѝ с краля по време на лова.

– Точно така.

Камердинерът се опита бързо да прецени възможностите си.

– Разбира се, бих могъл да го направя. И никой не проявява по-голяма готовност да ви услужи – побърза да увери домакина си той. – Има обаче един проблем. – От гърлото му се отрони дълбока въздишка. – Рискувам да си навлека омразата на мадам Дьо Шатору.

Пари дьо Монмартел го погледна втренчено, кимна, мълчаливо отвори едно чекмедже, извади торбичка с монети и я бутна през масата.

Льо Бел се направи на ужасен.

– О, не, недейте! Не исках да кажа това.

Придворният банкер се усмихна.

– Не, разбира се, мосю Льо Бел – отвърна той с кадифен глас. – Приемете го като малко обезщетение за усилията, които ще положите.

10.

Августовското слънце изгори зеленината на дърветата и поляните, цветята и цъфтящите храсти изсъхнаха. Само паркът на "Етиол", където десетки прислужници и градинари всяка сутрин мъкнеха безброй кани и кофи с вода за поливане, блестеше като плодороден оазис сред сухия пейзаж.

Не беше валяло от седмици и горещината обричаше хората и животните на апатична леност. Всяко занимание, дори най-дребното, напрягаше тялото. Даже птиците бяха престанали да пеят и се криеха в короните на дърветата. В двореца цареше сковаваща тишина. Внезапно някъде се затръшна врата.

Слугинята Терез изскочи навън с развети поли. Дървените ѝ обувки тракаха оглушително по паважа, докато тичаше към оборите. Кръглото ѝ лице пламтеше от вълнение.

– Виктор! Виктор! – развика се тя отдалеч.

Независимо от пълнотата си слугинята прекоси двора със завидна бързина. Полите ѝ пречеха и тя ги вдигна решително, без да се притеснява, че ще покаже чак до коленете силните си крака с дебели глезени.

– Виктор!

Недоволен, че смущават следобедния му сън, старият кочияш подаде потната си глава през вратата.

– Бързо, веднага впрегни конете! Трябва да доведеш доктора! – извика задъхано Терез. – Мадам ражда!

В първия миг старият Виктор зяпна смаяно, после тръсна глава и се затича към обора. Терез се облегна на рамката на вратата и избърса потта от челото си. Дано този път всичко мине добре, помоли се безмълвно тя.

*

Жан се взираше отчаяно в релефа на тавана и се молеше на позлатените ангелчета да ѝ помогнат. Връхлетя я нова вълна от болка, отне ѝ дъха и я отнесе до ръба на припадъка.

Опита се да си спомни кой, за бога, ѝ беше разправял, че след първото дете ще ражда много по-леко, ала не успя.

Акушерката, дребна жена със силни мъжки ръце, я помилва по бузата.

– Дишайте дълбоко и спокойно – нареди тя, без да се трогва от мъките ѝ.

Болката отмина и Жан се опита да диша. В стаята беше непоносимо горещо и задушно. Още от сутринта спуснаха завесите, но така и не спряха лятната задуха.

Камериерката Мария, застанала с бледо лице до леглото, избърса потта от челото на господарката си с влажна кърпа и ѝ даде малко вода. Жан пи благодарно и се отпусна изтощена върху възглавниците. В тялото ѝ се надигна следващата вълна и тя се сгърчи от болка. Всеки нов пристъп беше по-силен от предишния. Изпита чувството, че ще се разкъса, и простена от ужас.