Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 43

– Не само талантлива, а и остроумна! – Херцог Дьо Ниверне я гледаше с възхищение.

Чу се скърцане на обръчи и колосани поли. Появи се мадам Дьо Вилмюр и кимна величествено на двамата мъже.

– Отлично, господа, както винаги – после се обърна към Жан: – А вие, мадам Д'Етиол... просто възхитително! – Хвана я подръка и я поведе към залата. – Какво изпълнение! Всеки тук знае, че комедията е върхът на изпълнителското изкуство. Непременно трябва да ми обещаете по-често да играете в моите постановки.

– С удоволствие – отговори Жан и огледа с интерес просторния салон, където гостите стояха на групички, а лакеите поднасяха освежителни напитки и вкусни хапки.

Пари дьо Монмартел, завършено елегантен в гълъбовосив жакет и бели копринени чорапи, се приближи към тях и целуна ръката на Жан.

– Прекрасно, наистина прекрасно! – поздрави я той с искрена радост.

Жан се усмихна. Двамата се виждаха често, защото дворецът "Брюноа", където живееше кръстникът ѝ, се намираше недалеч от "Етиол".

Тя поздрави мадам Дьо Тенсен и граф Дьо Брион и размени няколко думи с Континя д'Естрад. Отпи глътка от лимоновата вода, поднесена от лакея, и усети чуждо присъствие.

Той застана пред нея, безсрамен както винаги.

– Красива и талантлива. Изпълнението ви беше очарователно – рече херцог Дьо Ришельо и добави с дръзка усмивка: – Възхитен съм да ви видя отново.

– Наистина ли? – Жан наклони глава с хладна усмивка и се огледа за някое познато лице. Съзнаваше, че би било крайно неучтиво да му обърне гръб – не можеше да си позволи подобно поведение. Колко жалко! През зимата бе починал старият кардинал Дьо Фльори и Луи XV все още не беше взел решение кого да назначи за министър-председател. Херцог Дьо Ришельо, племенник на великия кардинал Ришельо, пръв министър на Луи XIII, се смяташе за един от възможните кандидати. "Докато е налице възможността да го направят пръв министър и докато херцогиня Дьо Шатору продължава да се ползва с благоволението на Негово Величество, не бива да им се противопоставяме" – беше ѝ обяснил Пари дьо Монмартел, когато Жан гневно го попита дали наистина могат да ѝ забранят да се разхожда в собствената си гора.

Ришельо забеляза сдържаността ѝ и се разсмя.

– О, мадам, нима все още ме мразите заради онази нещастна заповед? Просто изпълних желанието на херцогиня Дьо Шатору, уверявам ви.

Жан втренчи поглед в лицето му.

– Чувствам се много поласкана, мосю, че незначителна личност като мен е станала причина да прибегнете до толкова драстични мерки – отвърна остро тя и преглътна грубите думички, напиращи на устните ѝ.

Ришельо се наведе към нея и тя неволно потръпна от тръпчивия му парфюм.

– Изглеждате възхитителна, когато сте гневна, мадам – пошепна в ухото ѝ той. – И сте много по-красива, отколкото при първата ни среща преди няколко години. Тогава все още бяхте мадмоазел, за което много съжалявах – добави с кадифен глас той.

Жан беше готова да плисне лимоновата вода в лицето му.

– Спомням си какво казахте за вкуса си – отбеляза студено тя.

Херцог Дьо Ришельо несъмнено беше впечатляваща личност, но надменността и наглостта му бяха непоносими. Той наистина си въобразяваше, че за нея ще бъде чест да влезе в леглото му! Този път няма да му позволи да я извади от равновесие.