Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 42

– За мен винаги е чест да ви виждам, мадам.

Шарл проследи излизането на кралския пратеник със заплашително смръщено чело. Лицето и шията му бяха станали тъмночервени и Жан се уплаши да не би съпругът ѝ да получи удар.

– От краля? – изтърси гневно той. – От този момент нататък няма да излизате сама с каретата или на езда, разбрахте ли ме?

Льо Норман дьо Турнем се изправи и застана пред племенника си.

– Шарл... – опита се да обясни той. – ... фактът, че кралят лично изпраща дивеч на Жан, би могъл да се тълкува като голямо отличие.

– Точно така – подкрепи го Пари дьо Монмартел, проследил появата на графа с голям интерес.

– Отличие? Че кралят си позволява да прави подаръци на жена ми? Аз няма да търпя това, бъдете сигурен! – извика възбудено Шарл.

Пари дьо Монмартел го погледна втренчено, после се обърна със суха усмивка към Льо Норман дьо Турнем:

– Вашият племенник очевидно не е много интелигентен...

9.

Към края на второто действие откри лицето му сред публиката. Очите им се срещнаха. В първия момент не беше сигурна дали изобщо я е познал, но той бързо наклони глава в знак, че много добре си я спомня, и тъмните очи светнаха развеселено под напудрената перука.

Херцог Дьо Ришельо! Точно той! Избродираният със сребро жакет и грамадните блестящи копчета демонстрираха впечатляващо както винаги кой е той и какъв е – влиятелен, могъщ придворен! Жан усети могъществото му на собствен гръб, защото само няколко дни след срещата ѝ с краля получи заповед, подписана лично от херцога, с която ѝ се забраняваше да се разхожда в гората на Сенар, когато кралят ловува там. Тя побесня и Пари дьо Монмартел и мосю Льо Норман, които ѝ донесоха вестта, едва успяха да я укротят.

Жан си спомни преживяното унижение и пламна от гняв. Червенината сигурно се виждаше въпреки пудрата. Трябваше да внимава, за да не обърка текста. Само след секунди успя да се овладее и вече съсредоточена, се обърна към херцог Дьо Ниверне и херцог Дьо Дюрас, застанли в другия край на сцената, преоблечени като елини.

Всичко можеше да си позволи, само не и да не блесне тази вечер. Защото ѝ беше оказана честта да играе в имението "Шантмерл". Домакинята, мадам Дьо Вилмюр, която подобно на нея беше построила малък театър в извънградското си имение, бе чула за актьорския ѝ талант и я бе поканила да изпълни главната роля.

Столовете в зрителната зала бяха тапицирани с червено кадифе. Днес там седяха все изискани дами и господа, повечето от аристокрацията, някои дори от "Версай". На първо място херцог Дьо Ришельо.

Жан завърши успешно финалния диалог и само след няколко минути вече се кланяше заедно с другите изпълнители пред бурно аплодиращата публика.

Впечатлен, херцог Дьо Ниверне се обърна към нея:

– За мен беше удоволствие и чест да играя с вас, мадам.

Херцог Дьо Дюрас кимна въодушевено.

– Мога само да се съглася с мосю Дьо Ниверне! Благодарни сме ви за великолепното изпълнение.

– О, не, господа, аз трябва да ви благодаря. Защото само благодарение на вашия талант ми се удаде възможност да изпълня ролята си – Жан сведе глава със скромна усмивка.