Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 40

Елегантен придворен се усмихна едва забележимо и наклони глава към Жан. Тя пренебрегна поклона му. Херцог Дьо Ришельо! Постара се да не забелязва и недобрия поглед, с който я следеше граф Дьо Морпа. Съзнаваше, че го е изложила, но все още не можеше да му прости отношението към бедното животно.

Мъж в униформа на ротмистър насочи коня си към Жан. Едва когато наближи, тя позна високата фигура на граф Дьо Брион и много му се зарадва. Той я поздрави с топла усмивка.

– Мадам Д'Етиол! Ако нямате нищо против, ще ви предоставим карета, за да се приберете у дома.

– А кочияшът ми? – попита загрижено тя. – Лежи ранен недалеч оттук.

– Веднага ще наредя да се погрижат за него – откликна графът.

*

Ловната компания продължи пътя си, но придворните не спряха да обсъждат случката в езерото – крайно неприятно за херцогиня Дьо Шатору, която веднага се запита дали пък произшествието не е инсценирано от някой неин враг. Разгневена, тя се загърна по-плътно в топлата стола. Не ѝ беше за първи път. Откакто стана официална метреса на Луи, някои хора от Двора правеха всичко възможно да ѝ отнемат тази почетна титла. Засега без успех, защото тя знаеше как да се задържи на власт, а и имаше добри съюзници. Въпреки това опитът на херцогинята ѝ подсказваше необходимостта винаги да е нащрек. Младата жена в езерото без съмнение беше много красива – е, доста обикновена, но начинът, по който стоеше във водата край преобърнатата карета, трогателно безпомощна и същевременно искрено възмутена, привлече вниманието на Негово Величество и това никак не се хареса на херцогинята.

Кой придворен се криеше зад тази интрига? Ръката ѝ стисна по-здраво юздите на кафявата кобила. Трябваше да признае, че няма представа. Вероятно Ришельо ще изкаже някакво предположение.

Във всеки случай този път не беше граф Дьо Морпа. Херцогинята се засмя тихичко. Никой не би се изложил по такъв начин пред целия Двор само за да я нарани. От месеци тя се опитваше да убеди краля да прогони Морпа от Двора и днес най-сетне присъства на публичното му унижение. Дано той сам подпечата съдбата си, помоли се тя.

Херцогиня Дьо Шатору стегна юздите на коня си и се обърна с подигравателна усмивка към министъра на флота.

– Бедната бременна свиня! Хората сигурно си мислят, че сте противник на женския пол, мосю Дьо Морпа.

– Просто не понасям змийския характер на някои екземпляри от женски пол, херцогиньо – отговори графът с опасна студенина в гласа.

Херцогиня Дьо Бранка, закръглена дама с живи кафяви очи, избухна в смях.

– Каква възхитителна млада дама срещнахме днес в езерото! Извънредно красива, не намирате ли и вие, херцогиньо? – попита невинно тя и бе удостоена с унищожителен поглед от Шатору.

Кралят забави ход, докато се изравни с ротмистъра.

– Кажете, граф Дьо Брион, познавате ли дамата?

– О, да, Ваше Величество – усмихна се младият мъж. – Мадам живее със съпруга си в имението "Етиол".

Кралят го изгледа с интерес.

– А ние познаваме ли я?

– О, не, Ваше Величество, тя не посещава Двора.