Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 34

– Предполагам, че Бел-Ил се стреми да обедини френските армии с войската на баварския курфюрст - подхвана Пари Дюверни; той вече обмисляше как ще осъществят снабдяването на армията.

– И аз мисля така – потвърди Дьо Ноай, завъртя кристалната чаша в ръцете си и отпи глътка вино.

От салона долитаха смехове и високи женски гласове. За да достави радост на гостите си, мосю Дьо Сакс редовно канеше на вечерите си красиви момичета от операта.

Херцог Дьо Ноай погледна изпитателно братя Пари.

– За военната кампания ще са необходими много пари – отбеляза тихо той.

Пари дьо Монмартел с нетърпение очакваше да се стигне до тази тема.

– Това няма да ни затрудни, маршале.

През последните месеци тримата братя бяха работили упорито, за да активизират мрежата си от капитали из цяла Европа и да съберат необходимите пари, за да финансират войната на краля.

– Не само аз се радвам да го чуя – отвърна многозначително маршалът и след кратка пауза добави: – Негово Величество разчита на вас.

– Почетени сме – придворният банкер учтиво склони глава.

По лицето на херцога се плъзна усмивка.

– Да пием за новите съюзници на Франция – вдигна чашата си той.

– За коалицията и за победата – допълни Пари Дюверни.

Тримата мъже чукнаха чаши и пиха до дъно.

*

Точно тези цветове обичаше. Светлосиньо като безоблачно небе, в което се пречупва първият плах слънчев лъч. Светлорозово – напомняше ѝ за първите розови пъпки в Жарден Роял. И пастелно зелено. Тя плъзна пръсти по блестящата материя и се наслади на усещането от допира на хладната, гладка коприна. После решително се обърна към модистката, която я наблюдаваше с очакване.

– Искам тези платове. Ще взема и бялата китайска коприна, и кадифето с цвят на шампанско.

Мадам Бонар я погледна стреснато и поклати глава.

– О, мадам, не може така! Тези цветове са за лятото.

– Знам. Въпреки това ще ги взема.

– На вашия тен ще отиват повече силните тонове – опита се да я убеди модистката, макар да знаеше, че своенравната ѝ клиентка няма да отстъпи.

И преди я беше довеждала до отчаяние. Мадам настояваше да шият бонетата ѝ съвсем мънички, за да не закриват косата ѝ – а всяка почтена жена знаеше, че главата трябва да е изцяло покрита и рюшчето да стърчи поне на няколко сантиметра.

– Искам тези платове – повтори Жан и отново се учуди на самочувствието си, придобито след женитбата.

Началната ѝ несигурност от факта, че вече разполага със собствени пари, които да харчи според желанията и представите си – защото мосю Льо Норман дьо Турнем ѝ обясни, че новото ѝ положение на омъжена жена, съпруга на откупчик на данъци, я задължава да показва богатството си, – много бързо отстъпи място на точна представа какво иска и какво може да си позволи. И тя държеше да задоволява желанията си.