Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 32

Льо Норман дьо Турнем разхлаби малко копринената си яка.

– Принуда е силна дума – промълви меко той. – Шарл беше свободен да избира.

Ерве Гийом се изсмя злобно.

– Свободен избор? Заплашихте да го лишите от наследство!

Льо Норман дьо Турнем вдигна рамене и дружелюбно потупа брат си по рамото.

– О, я стига! Шарл може да ми бъде само благодарен за тази прекрасна булка!

*

Празненството продължи до късна нощ. Ядоха, пиха, танцуваха, държаха безброй речи, смяха се и шушукаха. С напредването на нощта смеховете ставаха все по-дръзки. Вдигнаха се безброй тостове за здравето на младоженците.

По някое време Шарл прегърна Жан и я погледна с мътни очи. Перуката му се бе изкривила, пудрата по бузите му бе изчезнала и се виждаха две трескави червени петна. Притисна я непохватно до себе си. Студенината и равнодушието в погледа му отстъпиха място на смесица от диво възхищение и животинско желание.

– Сега ми принадлежиш – изрече той с натежал език.

Жан се усмихна измъчено и прие мократа целувка по бузата си.

*

Новата ѝ камериерка Мари, плахо момиче, едва навършило шестнайсет години, ѝ помогна да се съблече. Свали булото на Жан, разкопча кукичките на роклята, свали обръчите и фустите, развърза връзките на корсета. Смущението ѝ от онова, което предстоеше да се случи, си личеше съвсем ясно.

Мари посегна към фуркетите в косата ѝ, но Жан поклати глава.

– Благодаря, това е достатъчно. Можеш да си вървиш.

Мари спря колебливо на прага.

– Да кажа ли на мосю да дойде, мадам?

– Не веднага... след минути...

Жан искаше поне няколко мига да остане сама. Събу чорапите, захвърли корсета и се отпусна на табуретката пред тоалетната масичка. Извади фуркетите от косата и разпусна тежките кичури по гърба си. Огледа се внимателно в голямото огледало, сякаш виждаше пред себе си чужда жена. Меката линия на гърдите, плоския корем, тънката талия, меко закръглените бедра... Въздъхна и посегна към дантеленото неглиже – едно прозрачно "нещо", с което се чувстваше по-гола от преди. На всяка цена трябваше да потисне нервността, насъбрала се в стомаха ѝ.

Майка ѝ се опита да ѝ обясни какво се случва през първата брачна нощ, но цветистите ѝ описания повече объркаха Жан, отколкото да ѝ дадат да разбере какво я очаква. Дано само да мине бързо, помоли се тя. Жените твърдяха, че първия път винаги боли.

Чу трополене и се обърна уплашено. Шарл стоеше на прага по халат, със свещник в ръка, и я зяпаше. Улавяйки погледа му, тя се уплаши, че ей сега ще се нахвърли върху нея.

Олюлявайки се, той влезе в стаята. Остави свещника върху масичката и по излъсканата повърхност капна горещ восък. Спря пред жена си, без да откъсва поглед от нея. Жан усети миризма на вино, храна и емфие и се потърси от отвращение. И сякаш това не беше достатъчно, ами и Шарл се оригна шумно.

– Е, мадам Д'Етиол, тази вечер всички мъже ми завиждат, че от днес нататък ще деля леглото с вас – рече той и в погледа му светна дива жажда. – Искам да разбера дали завистта им има основания, или не.

Жан го гледаше с нарастващ гняв. Нервността и страхът отстъпиха място на дълбоко презрение.