Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 33

– Вие сте пиян – установи хладно тя.

– Напълно сте права – ухили се той.

Явно смяташе, че няма какво да говорят повече, защото я привлече към себе си и залепи върху устата ѝ влажна, миризлива целувка. Опита с две ръце да свали неглижето от раменете ѝ, но то не се поддаде. Шарл задърпа сърдито тънката материя.

– Първо развържете колана – подсети го Жан.

Трябваше му време, докато разбере какво се иска от него.

– Няма да се мъча с това – отвърна господарски той, бръкна с две ръце в якичката и раздра тънката дантела. Халатът се свлече на земята и Жан остана съвсем гола.

Полудял от похот, Шарл я хвърли върху леглото и отвори халата си. Тялото му беше бяло и отпуснато, само членът му стърчеше право нагоре.

Жан изохка от ужас. Той разтвори краката ѝ и проникна в нея без никаква подготовка. Прониза я остра болка. Запотен, със силно зачервено лице, Шарл се задвижи напред – назад. Болката се засили. Жан стисна устни и се помоли мъчението да свърши скоро. При всеки тласък той притискаше главата ѝ към рамката на леглото.

Мина цяла вечност, през която тя чуваше само пъшкането му. Накрая тласъците станаха силни и бързи, той извика дрезгаво и рухна върху нея като чувал с брашно.

Едва много по-късно, когато той заспа с отворена уста и захърка, Жан се сви в най-далечния ъгъл на леглото, притисна завивката към лицето и даде воля на сълзите си.

7.

Мъжете от малката компания, събрала се за вечеря, станаха от масата в най-добро настроение. Граф Дьо Сакс беше отличен домакин и вечерите му бяха прочути.

Херцог Дьо Ноай се обърна към братята Пари:

– Хайде да изпием още по чаша, господа, преди да се присъединим към другите и да проиграем и последните си ливри – предложи старият маршал с мека насмешка към останалите гости, които бързаха да заемат местата си около игралната маса. После дискретно посочи с глава към близкото сепаре.

– С удоволствие, маршале – отвърна Пари дьо Монмартел. Очакваше да научи новини от "Версай".

Влязоха в малко помещение със стени, облепени с тъмночервено платно. Маршалът се увери, че вратата е добре затворена, и се обърна към двамата мъже. Върху масичката в ъгъла имаше чаши и гарафа с вино.

– Бел-Ил е приключил преговорите – съобщи той и наля вино. – Франция ще сключи съюз с Прусия.

– Слава Богу, че Прусия е избрала нас, а не Англия. Новината е добра – зарадва се Пари дьо Монмартел.

– Наистина – съгласи се херцог Дьо Ноай.

Отметна жакета си, за да се настани на тапицираното с копринено кадифе кресло, и сребърната дръжка на сабята му блесна. През последните години движенията му бяха станали по-бавни, но въпреки своите 63 години маршалът си оставаше забележително активен. Двамата с кардинал Дьо Фльори все още бяха най-влиятелните личности в Двора.

Братята, които бяха останали прави от уважение към ранга на маршала, си размениха кратък поглед.

През май Франция бе сключила съюз с Испания и Бавария, но едва сега, след съюза с Прусия, войната бе окончателно решена. Както бе предсказал граф Дьо Сакс, Франция не остана настрана от битката за власт, която бушуваше в Европа. Младите, войнствени придворни горяха от желание да влязат в битка с вечните врагове на Франция – Австрия и Англия, – за да извоюват чест и слава. Братята Пари обаче се интересуваха единствено от печалбите, които им обещаваше войната. Ако се справят добре, ще утроят богатството си, а може би и ще го учетворят.