Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 31

– Да – чу се да казва тя с безизразен глас. Думата отекна в тишината, все едно бе изрекла "не".

Като в транс Жан чу Шарл да отговаря по същия начин и усети студения пръстен върху пръста си.

– Пред Бога и пред присъстващите тук ви обявявам за съпруг и съпруга, докато смъртта ви раздели! – завърши тържествено свещеникът и ги благослови.

*

Гостите вече бяха събрани в салона – всички близки и далечни роднини на Шарл, многобройните му познати и приятели и само най-близките роднини на семейство Поасон, за да бъде туширана неловката разлика в общественото положение на двете семейства.

Беше необичайно топло за началото на март. Жан нервно си вееше с ветрилото. Виеше ѝ се свят и тя не знаеше дали това се дължи на стегнатия корсет и на задушния салон... или на чудовищния факт, че вече е съпруга на този непоносим мъж.

Въздъхна тихичко, премести тежестта на тялото си от лявата обувка, която я стягаше, върху дясната и се усмихна учтиво, докато приемаше поздравленията на гостите.

Маркиза Дьо Тенсен я поздрави възторжено.

– Каква прекрасна булка сте, мила моя – провикна се тя и ѝ намигна.

Следващият гост в редицата се оказа братовчед на Шарл. Той ѝ целуна ръка, а тя се постара да пренебрегне многозначителния поглед, с който младият мъж потупа съпруга ѝ по рамото.

Пред новобрачните застана млада жена с красиво лице с фини черти.

– Сестра ми Шарлот Виктоар, графиня Дьо Баши, и съпругът ѝ Франсоа дьо Баши, граф Дьо Сен Естев – представи ги Шарл.

– Приемете най-сърдечните ми благопожелания – поздрави я със сияещо лице Шарлот.

– Много ви благодаря – усмихна се Жан. Графинята явно беше най-сърдечният човек в това семейство. Жалко, че брат ѝ не приличаше на нея.

– А това е братовчедка ми Елизабет Юге дьо Семонвил.

Жан познаваше младата жена от салона на мадам Дьо Тенсен и зарадвано я поздрави.

Мосю Льо Норман дьо Турнем наблюдаваше новобрачните с искрено задоволство. С чаша шампанско в ръка той се наведе към брат си Ерве Гийом, който недоволно се взираше в излъскания паркет.

– Сдобихте се с възхитителна снаха, скъпи ми братко.

Ерве Гийом вдигна глава и му хвърли мрачен поглед.

– Ще ме извините, но не споделям мнението ви – процеди през зъби той. В гласа му ясно се усещаше едва потискан гняв. – Не забравяйте, че вие принудихте и мен, и Шарл да се съгласим на този брак.

Льо Норман дьо Турнем въздъхна примирено. Единствената горчива капка в тази изключително успешна сватба беше фактът, че брат му се чувстваше лично обиден. Синът му се бе оженил за буржоазка без пари, а родителите ѝ се ползваха с лошо име! Ерве Гийом беше бесен. Съзнаваше, че благородническата им титла няма особено значение, защото беше само от две поколения и откупена заедно с длъжност. Все пак умелата политика на семейството бе довела до добри връзки със стари благороднически фамилии, което повиши престижа и стойността на Льо Норман пред обществото. А сега този неравен брак можеше да разруши извоюваното с толкова усилия.