Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 29

Да прекара остатъка от живота си с този дебел, винаги мрачен мъж, лишен от дух и очарование? Да спи всяка нощ в леглото му? Спомняше си месестата му ръка и отпуснатите контури на лицето и не смееше да помисли за другото. Не, в никакъв случай не би могла да се омъжи за него!

Майка ѝ очевидно разбираше какво става в сърцето ѝ. Един ден ѝ донесе в стаята чаша шоколад с канела и започна да я убеждава с добро.

– Виж, скъпа, разбирам, че не го намираш за привлекателен, но никой не казва, че той трябва да остане единственият мъж в живота ти. Ако искаш да се забавляваш, ще си вземеш любовник. Шарл никога няма да узнае и...

Жан се задави с шоколада и се обърна слисано към майка си. Луиз Поасон я потупа успокоително по гърба.

– Вероятно трябваше да поговоря с теб за тези неща много по-рано – усмихна се тя и помилва дъщеря си по бузата. Жан премълча.

Въпреки всичко тя продължи да отказва женитбата. Накрая, напълно неочаквано, в дома на Льо Норман дьо Турнем се появи баща ѝ. Носеше най-хубавия си, макар и отдавна излязъл от мода жакет, бяла риза и брокатена жилетка. Влезе с тежки стъпки в стаята на Жан и застана пред дъщеря си.

Тя скочи уплашено. Нали се бяха уговорили те да го посещават, а не той тях? Никога досега не беше идвал при нея.

– Вие тук, папа?

– Да, аз – отвърна хладно той.

Светлото, облепено с копринени тапети помещение говореше за живота ѝ повече от разказите ѝ. Елегантните мебели, книгите и нотите, оставени върху красива салонна масичка, разпрострените върху креслото платове, от които тя трябваше да избере новата си рокля... и портрета, нарисуван от Буше за последния ѝ рожден ден. Франсоа Поасон си спомни, че тя му бе споменала за художника и молбата му да я нарисува.

Бащата тръсна глава, за да се освободи от тези мисли, и се обърна енергично към разбунтуваната си дъщеря:

– Мосю Льо Норман дьо Турнем и майка ти ме уведомиха, че отказваш да приемеш предложението на племенника му Шарл. Как смееш да им се противопоставяш? След всичко, което този човек направи за теб! Как смееше да проявяваш непослушание и липса на уважение?

В гласа му имаше толкова строгост и заплаха, че Жан се почувства като малко момиче и наведе глава към пода.

– Не искам да съм неблагодарна, но не мога да се омъжа за Шарл – отвърна тихо тя.

Франсоа Поасон направи няколко крачки из помещението, спря и втренчи поглед в тила на дъщеря си.

– През всичките тези години в Германия бях благодарен, че мосю Льо Норман дьо Турнем е приел теб и Абел в дома си и полага големи грижи за вас. А сега ми заявяваш, че племенникът му – млад мъж, много по-високо от теб в обществената йерархия, – не бил подходяща партия за теб? Как смееш да ми причиняваш това? И на майка си?