Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 22

– Мадмоазел Поасон, колко е хубаво, че ни оказвате чест с присъствието си тази вечер.

Абатът изобщо не обърна внимание на Жан. Беше изцяло съсредоточен върху поета. Вълнението му нарастваше.

– Вашите приказки са най-страшната ерес, мосю Волтер! Единствен Господ е създал хората и природата. Наистина ли твърдите, че бихме могли да обясним Божиите чудеса с някакви си физически закони?

По лицето на Волтер се плъзна усмивка. Обичаше словесните сблъсъци.

– Вижте, абате... – млъкна многозначително и се обърна към Жан: – Хайде да помолим мадмоазел Поасон да сподели мнението си по въпроса.

Жан усети как всички погледи се устремяват към нея и се изчерви. Спомни си как се вълнуваше преди година, когато за първи път я помолиха да изкаже мнението си. Междувременно бе започнала да се наслаждава на философските дебати. Усмихна се очарователно и отговори:

– Аз мисля, господа, че Бог не би ни дал ум и разум, ако не искаше да обясним света. – Направи кратка пауза и скромно заключи: – Доколкото мога да преценя, да разбираме света още не означава да знаем как е създаден.

Волтер и естественикът ѝ кимнаха въодушевено.

– Браво, мадмоазел, репликата ви блести с остроумието си! – Поетът с уважение склони глава.

Даже абатът се усмихна, но после отново се обърна към двамата си събеседници:

– Въпреки това! Вашите твърдения и законите на мосю Нютон си остават ерес!

*

Льо Норман дьо Турнем и Луиз Поасон, дочули разговора, се присъединиха към Жан.

– Съгласен съм с мосю Волтер – отговорът ти беше изключително умен – похвали я мосю Льо Норман дьо Турнем с бащинска гордост.

Жан забеляза, че мадам дьо Тенсен разговаря до вратата с мъжа, който преди малко я бе огледал безсрамно.

– Познавате ли онзи господин там, чичо? – обърна се тихичко тя към пастрока си. Льо Норман дьо Турнем проследи погледа ѝ.

– О, но това е херцог Дьо Ришельо да не би да е показал интерес към теб? – Без да се притеснява от очевидното вълнение на Жан, той поклати глава. – В никакъв случай не се съгласявай. Той е извънредно влиятелен придворен и е много важен за нас, но е известен със завоеванията си и рядко остава с една и съща любовница повече от няколко дни. Единственото, което ще постигнеш, ако завържеш връзка с него, е да загубиш доброто си име.

– Просто исках да разбера кой е – отвърна сковано Жан.

Льо Норман ѝ кимна кратко и повика млад мъж.

– Позволи ми да ти представя племенника си Шарл, Жан. В момента ми помага да си върша работата.

Шарл, който въпреки младостта си бе започнал да пуска корем, направи тромав поклон.

– Много се радвам – промълви той, но в гласа му нямаше и капчица въодушевление.

– Удоволствието е изцяло мое. – Жан се усмихна очарователно. – Мисля, че сме се виждали като деца. Сега живеете в Париж, така ли?

– Да.

– Харесва ли ви тук? – попита с усмивка тя.

– Да – отвърна равнодушно той.

Жан го погледна въпросително, но младият мъж очевидно не беше готов да разговаря. През цялото време зяпаше върховете на обувките си. Невероятно, че беше племенник на Льо Норман, майстора на словесните престрелки.