Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 21

Днес възрастта ѝ налагаше някои ограничения и тя се бе посветила на своя салон. Освен това подкрепяше кариерата на брат си, абат Дьо Тенсен, известен с честолюбието и амбициите си.

– Мадам ми оказва твърде голяма чест – отвърна Жан, поруменяла от комплимента.

– О, не – възрази маркизата. – Но помнете, че красотата е преходна. Знаете ли какво казва приятелят ми Волтер за мен и за другите дами със салони като моя?

Закри лице с ветрилото и се наведе към ухото на Жан, като умело изимитира дълбокия мелодичен глас на поета:

– Салони имат само дамите, чиято красота е започнала да избледнява, но духът им продължава да блести като утринна зора. – Изкиска се и потупа Жан по рамото. – Радвайте се, че все още притежавате и двете, мадмоазел.

Жан я проследи с усмивка и се обърна към мадам Дьо Сесак, една от малкото аристократки, с която семейство Поасон се познаваше чрез братя Пари и която се отличаваше с дружелюбното си държание.

– О, скъпа, чудесно е, че ви виждам! Тъкмо идвам от операта. В никакъв случай не бива да пропускате новото произведение на Рамо – в гласа на мадам дьо Сесак звучеше въодушевление.

– Бил много талантлив – отбеляза Жан.

Мадам Дьо Сесак кимна.

– Той е гений! За съжаление нашите парижани са твърде консервативни и не го признават.

Млад мъж със син жакет и грижливо напудрени коси – мосю Лавиер – прекъсна разговора им.

– О, мадмоазел Поасон! – възкликна той и притисна ръка към гърдите си. – Всеки ден ставате по-красива.

Жан развеселено поклати глава, а мадам дьо Сесак се усмихна многозначително, намигна ѝ и се отдалечи.

– А вие, мосю Лавиер, сте голям досадник – отговори весело младата дама.

– Простете, мадмоазел Поасон, но съм длъжен да подкрепя оценката на младия господин – намеси се в разговора художникът Буше, застанал наблизо, и се поклони галантно. – Непременно трябва да ми разрешите да ви направя портрет!

Зарадвана, Жан се засмя и се запъти към ъгъла, където Волтер тъкмо бе повел оживена дискусия с млад абат и с учен естественик.

– Не! Цивилизацията означава прогрес! Само рационализмът и логичното мислене ще ни освободят от мрачното суеверие на миналите столетия – заяви решително естественикът.

Абатът възмутено поклати глава и понечи да каже нещо, но Волтер го изпревари:

– Съгласен съм с вас, приятелю. Да вземем например законите на физиката, открити от Нютон. В миналото много от природните явления се възприемаха като знаци от небето или се обясняваха с разни суеверия. Днес обаче знаем, че за тези феномени има съвсем логично обяснение – законите на механиката.

Той огледа присъстващите, забеляза Жан и се поклони елегантно. Двамата се бяха запознали през есента на частно представление и той веднага я попита дали не иска да играе в пиесата му "Заир". Оттогава ги свързваше нещо като приятелство.