Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 20

*

Оживени гласове изпълваха салона на мадам Дьо Тенсен. Въпреки лошото време гостите бяха многобройни. Дами и господа седяха плътно един до друг по дивани и елегантни столове и разговаряха. Буйният огън в камината разпръскваше приятна топлина в огромното помещение, украсено с десетки картини и огледала.

Още в преддверието Жан остави майка си в компанията на познат господин и влезе в салона. Вечерите у мадам Дьо Тенсен бяха любимото ѝ развлечение. Обикновено тук се събираха около осемдесет души от доброто парижко общество. Влиятелни граждани със значително богатство, държавни секретари, финансисти, хора на изкуството, философи, гости от чужбина, духовници и дори няколко благородници от Двора посещаваха редовно салона на маркизата, защото ценяха изисканите разговори и дебатите по интересни теми без оглед на различния си произход.

– В моя салон само духът и философията определят ранга и значението на човека – обясняваше с гордост мадам Дьо Тенсен.

Днес беше сряда – вечерта на писателите и философите. И те бяха многобройни. Жан забеляза първо стария Фонтенел, после Вовнарг, Хелвеций, маркиз Дьо Монтескьо и Волтер.

Усети, че някой я наблюдава, и се извърна леко. В другия край на помещението стоеше мъж с представителна външност. Перуката и богато извезаният със сребро жакет показваха принадлежността му към кралския двор. Облегнат небрежно на рамката на вратата, той оглеждаше Жан със спокойно безсрамие. Като забеляза погледа ѝ, направи подигравателен поклон.

Какво невъзпитание! Жан кимна хладно и му обърна гръб. Домакинята, мадам Дьо Тенсен, внушителна дама с посивяла коса, се приближи към нея.

– Мадмоазел Поасон, радвам се, че сте тук! – извика тя и и целуна Жан по двете бузи. Независимо от пълната си фигура тя се движеше елегантно. Бялото дантелено боне около пълното ѝ лице само подчертаваше още повече кръглата му форма. Ала малките очи гледаха будно и интелигентно.

– О, майка ви също е тук, това е чудесно – отбеляза мадам Дьо Тенсен, но хладният тон и сянката, преминала по лицето ѝ, не убягнаха от вниманието на Жан. Тя проследи погледа на домакинята и видя мадам Поасон да се смее доста високо на анекдота, разказван от някакъв господин.

– Много сме ви благодарни, че ни позволявате да се наслаждаваме на вечерите ви, мадам – отвърна Жан и учтиво приведе глава.

Домакинята я огледа с искрена благосклонност.

– Не се подценявайте, скъпа моя! Вашата красота и младост, съчетани с бистър ум, украсяват вечерите ми по най-добрия начин. Това означава, че ласкаете суетността ми на домакиня – обясни сухо тя, извади от ръкава си огромно ветрило и го разтвори.

Жан остана много впечатлена от грацията на този жест. Ръцете на маркизата, необичайно деликатни и крехки за пълното ѝ тяло, загатваха за някогашната ѝ хубост. Хората си шепнеха, че на млади години била невероятно красива. Днес обаче беше известна главно с духовитостта и острия си ум.

Жан си спомни разказите на мосю Льо Норман за перипетиите в живота на маркизата и се усмихна. Като младо момиче избягала от манастира. Имала многобройни любовници и афери, между другото с Орлеанския херцог и с известния шотландски банкер Джон Лоу, забърквала се в скандали. Най-пикантният бил самоубийството на любовника ѝ Френе – преди десетина години посегнал на живота си в нейния дом. След този случай маркизата дори била изпратена в затвора, макар и само за кратко.