Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 24

Тя кипна от гняв. За момент се изкуши да го зашлеви, ала навреме си спомни какво ѝ каза Льо Норман за важните делови връзки с Ришельо.

– Е, в такъв случай ми остава само да се надявам никога да не си намеря съпруг – процеди през зъби тя, събра сили и малкото останало ѝ достойнство и се отдръпна от него.

Гръмкият смях на Ришельо отекна във високия таван. Засрамена до дън душа, Жан се втурна към близката врата и излезе на балкона. Ала дори леденият въздух не беше в състояние да охлади бурята в сърцето ѝ. Гневеше се не толкова на думите на херцога, колкото на пренебрежението, което излъчваше с цялото си поведение. Обидата беше много болезнена.

Едва когато зъбите ѝ затракаха от студ, тя се обърна с намерение да влезе отново в салона, но в същия миг видя мадам Дьо Тенсен и мадам Жофрен да се приближава по коридора и светкавично се скри зад една колона. В момента нямаше никакво желание да бъбри с дамите.

– Малката Поасон е наистина възхитителна. Има чудесен глас – изкоментира мадам Жофрен, съпруга на богатия управител на кралската манифактура за огледално стъкло, която също поддържаше салон, макар и по-малък.

Мадам Дьо Тенсен кимна.

– Мосю Желиот не преувеличава. Наистина пее отлично.

Двете дами спряха пред балконската врата.

– Не е само гласът, а цялостният начин, по който поднася изпълнението си. Заслужи си овациите. – Мадам Жофрен съжалително поклати глава. – В моя малък салон няма място за подобни изпълнения. Простете ми забележката, мадам Дьо Тенсен, но моите посетители са консервативни. Немислимо е да я приема. Не и с такава майка. Да не говорим за историята с бащата – добави тя с тон, издаващ колко е шокирана. – Разправят, че щели да го обесят.

Двете жени продължиха към края на коридора. Мадам Дьо Тенсен отново кимна, този път с разбиране.

– Знам какво изпитвате, скъпа моя. Между нас да си остане – ако връзките ми с братя Пари не изискваха да проявя снизходителност, аз също щях да се замисля дали да я каня на вечерите си.

Двата женски гласа заглъхнаха, но Жан остана още дълго зад колоната. Не беше в състояние да се помръдне.

5.

Възбудената гълчава в препълнената заседателна зала на Парламента в Ил дьо ла Сите изведнъж замлъкна. Магистратите, чиито червени роби изпъкваха сред навалицата като ярки петна, престанаха да си говорят и се загледаха напред с напрегнати лица. Утихна даже трибуната за зрителите, където нямаше нито едно свободно място, и в залата стана толкова тихо, че би се чуло даже игла да падне на пода. На подиума се качи председателят на Парламента.

С огромно внимание присъстващите в залата проследиха как внушителният господин разгъна кралския бюлетин, подпечатан с Бурбонската лилия.

Пари дьо Монмартел, заел една от страничните ложи заедно с брат си Пари Дюверни и граф Дьо Сакс, затаи дъх. Обикновено в сградата на Парламента се говореше по юридически въпроси – там беше седалището на Върховния съд и на камарите. Ала достопочтената сграда беше и мястото, където се четяха кралските прокламации. Днешната представляваше особен интерес за братя Пари.