Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 23

В този момент се намеси мадам Дьо Тенсен и спаси положението. Жан чу домакинята да я вика и се обърна.

– Ето къде сте била, мадмоазел Поасон! – Домакинята сияеше. – Ще ни окажете ли честта да ни изпеете нещо? Всички са възхитени от гласа ви. По думите на мосю Желиот вие сте магьосница.

– О, мосю Желиот е много добър. Боя се, че ще ви разочаровам – отвърна с поаленяло лице Жан.

– Не позволявам откази – заяви строго домакинята и я поведе към музикалния салон.

Десетина свещи осветяваха само средата на помещението, където се намираше чембало. Слушателите седяха в полумрак.

Предишният изпълнител тъкмо бе завършил номера си.

– Ако желаете, ще ви акомпанирам – обърна се той плахо към Жан.

– Прекрасно, мосю Мило! – изръкопляска мадам Дьо Тенсен.

– Знаете ли "L'orgueil de rose"? – попита Жан.

Мило кимна. Жан го дари с усмивка и застана до чембалото. Тихите разговори престанаха.

Музикантът засвири и Жан запя. Стоеше по средата на помещението в грациозна поза, без да се притеснява ни най-малко. Светлината на свещите се отразяваше в роклята ѝ, косата ѝ блестеше. Присъстващите в салона слушаха като хипнотизирани. Никой не остана равнодушен към омаята на гласа ѝ.

Облегнат на стената, мосю Лавиер бе втренчил пламтящ поглед в певицата. Изпълнението беше прекрасно и слушателите го аплодираха бурно. Една възрастна дама се просълзи.

Мосю Льо Норман дьо Турнем и мосю Пари дьо Монмартел размениха кратък поглед. Питомката им се развиваше превъзходно.

Жан се поклони няколко пъти. Лицето ѝ пламтеше от вълнение. Излезе в коридора и чу зад себе си стъпки.

– Простете, мадмоазел!

Тя се обърна и се озова лице в лице с херцог Дьо Ришельо и предизвикателната му усмивка. Коридорът беше празен и Жан изпита лек страх. Лицето на мъжа без съмнение изглеждаше красиво и правеше силно впечатление, независимо че беше доста по-възрастен от нея.

– Имате прекрасен глас – заговори провлечено той. – За съжаление нямах удоволствието да ви бъда представен, затова позволете да се представя сам. Луи Франсоа Арман дьо Винеро дю Плеси, херцог Дьо Ришельо.

Херцогът се усмихна с осъзнато чувство за превъзходство и направи нещо като поклон. Погледът му се устреми към деколтето ѝ.

– Мадмоазел Поасон – представи се смутено тя и се поклони с подобаващото уважение към титлите му.

– Още сте мадмоазел? Нямате съпруг?

Разочарованието му я изненада.

– Пардон, мосю?

– При вашата красота... Имате, предполагам, поне любовник?

Бузите ѝ пламнаха.

– Какво имате предвид?

Той се изсмя подигравателно.

– О, значи нямате и любовник? Простете ми откровеността, мадмоазел – вие сте извънредно привлекателна, но аз предпочитам жени с опит. Оставям на глупавите съпрузи да се занимават с девственици.

Жан се смути силно. Никой досега не се бе осмелявал да ѝ говори по този начин. Понечи да се врътне и да избяга, но херцогът посегна и я хвана за ръката.

– Не се разочаровайте. – Той се засмя тихо и нежно помилва бузата ѝ с един пръст. – Щом ви омъжат за някой глупак, ще си спомня за вас.