Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 19

Днес Луиз изглеждаше някак отнесена. Мислите ѝ бяха объркани. Все още не можеше да повярва в новината, дошла преди два дни. Съпругът ѝ Франсоа Поасон щеше да се завърне! След няколкогодишни усилия успяха да съберат достатъчно доказателства, да подкупят необходимите хора и да унищожат неблагоприятните улики. С помощта на братята Пари и любовника си Льо Норман дьо Турнем Луиз Поасон задвижи всички лостове и постигна целта си – позволиха на съпруга ѝ да се завърне във Франция. Засега срещу гаранция от четиристотин хиляди ливри, защото предстоеше съдът да заведе ново дело, за да докаже невинността му, но Луиз имаше уверенията на длъжностните лица, че това ще бъде чиста формалност.

Тя седеше тихо и се взираше замислено в ръкавиците си. Какъв ли беше сега Франсоа? Да, радваше се на завръщането му. Сигурно не му е било лесно в Германия. Тя обаче поведе битката за помилването му не защото все още беше влюбена в него. Никога не си бе позволявала подобни сантименталности, открай време ги смяташе за детинщини. Към съпруга си изпитваше искрена привързаност и нищо повече. Той беше бащата на децата ѝ – доколкото можеше да бъде сигурна, като се имаше предвид какви бурни времена преживя тогава, – и петното от бягството и осъждането му тегнеше колкото върху нея, толкова и върху Жан и Абел. Дано с помилването му всичко се оправи, помоли се мислено тя.

Мадам Поасон приглади полата си с леко трепереща ръка. Въпреки нежеланието ѝ да го признае, най-добрите години вече се намираха зад гърба ѝ. Мисълта, че остарява, будеше в сърцето ѝ страх. Льо Норман дьо Турнем беше много привързан към нея, но след няколко години сигурно щеше да я остави, Франсоа Поасон обаче продължаваше да е неин съпруг. Подсигуряване за старостта, от което тя не възнамеряваше да се откаже.

Мадам Поасон въздъхна дълбоко. Щеше да ѝ бъде трудно да обедини всичките си проблеми в едно цяло, но беше длъжна да се справи. Потисна надигащата се нервност и си заповяда да не мисли повече по въпроса. Въпреки че бе получила малко наследство, тя живееше с децата си в една от градските къщи на любовника си. Льо Норман плащаше разходите ѝ, финансираше обучението на Жан и Абел. Нямаше как и мъжът ѝ да се присъедини към тях. Като се върне, ще го настани в друга къща и ще водят две домакинства. Това беше единствената възможност.

Осенилата я мисъл я ободри и тя изправи гръб. Решителността ѝ се възвърна.

Мадам Поасон се обърна към Жан и лицето ѝ омекна. Създала съм прекрасна дъщеря, каза си тя с майчинска гордост. Момичето представляваше още една осигуровка за бъдещето – много повече от съпруга и любовника ѝ. Започна да си представя бъдещето на Жан и напрежението ѝ бързо се разсея.