Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 18
Клаудия Циглер
Жан трепереше при мисълта за нещастниците, лишени дори от покрив над главата си, и с благодарност поглеждаше към буйния огън в камината, който я топлеше, въпреки че беше само по долна риза и корсет. Въздъхна и се обърна отново към огледалото. Нави дългата си коса на кок, закрепи го на тила и с умели движения издърпа няколко кичура отстрани, за да падат на меки вълни покрай бузите ѝ. Завърши прическата с бяла панделка и бяло изкуствено цвете и посегна към светлата рокля, просната върху леглото. Меката материя се плъзна над фустата с приятно шумолене. Жан се закопча и приглади полите си.
Роклята беше деколтирана, но не дълбоко, защото ѝ предстоеше само посещение в салона на мадам Дьо Тенсен. Въпреки това гърдите ѝ, повдигнати от корсета, бяха доста открити. Кройката подчертаваше талията ѝ – благодарение на седемте години страдания в металния корсет бе станала извънредно стройна и грациозна. Полата падаше на тежки дипли до пода.
Жан се огледа изпитателно. След около година щеше да навърши шестнайсет. Искаше ѝ се да има малко по-пищни форми, ала като цяло беше доволна от вида си.
Обзета от възбуда, повдигна поли и се завъртя, тананикайки си. Засмя се и падна в близкото кресло. Напудри леко бузите и нослето и се взря замислено в сивите си очи, обрамчени от дълги тъмни мигли. Мислеше за книгата, която мосю Дьо Кребийон ѝ донесе преди няколко дни. "Манон Леско" – един забранен роман, но мосю Дьо Кребийон твърдеше, че доброто образование изисква човек да прочете с особено внимание именно забранените от цензурата произведения.
– Но така ще наруша закона! – възрази му наивно тя, когато за първи път получи такава книга и изпита приятно вълнение.
Беше чувала, че за подобно четиво изпращат хора в Бастилията.
– Е, когато заглавието на книгата и името на автора не показват, че книгата е забранена, не е нарушение на закона – отвърна старият ѝ учител с дяволито смигване.
Жан знаеше, че повечето забранени книги се печатат в чужбина под чуждо име и с друго заглавие, връщат се във Франция и се радват на голям успех.
Тя остави пудрата и отново се замисли за любовта на главния герой Дьо Грийо. Наистина ли има хора, обзети от такава луда страст?
Тя поне не познаваше това чувство. Доста млади господа я ухажваха и я обсипваха с комплименти, но никой не вълнуваше сърцето ѝ. Това беше просто игра. Ухажването ласкаеше суетността ѝ и я забавляваше, ала тя не го приемаше сериозно. Определено не беше страст. Силно чукане по вратата я изтръгна от мечтанието. Появи се прислужница.
– Мадмоазел, майка ви чака долу.
*
Каретата напредваше бавно по заледените улици. Въпреки вълнената си наметка Жан мръзнеше и прие с благодарност одеялото, метнато от майка ѝ върху коленете им.
Луиз Поасон се усмихна бегло. Под силно напудреното лице ясно се очертаваха дълбоки бръчки. Както обикновено беше сложила силен парфюм и носеше дълбоко деколтирана рокля. Все още беше красива, но изглеждаше уморена. Личеше си, че последните години не са минали незабелязано покрай нея. Макар да покриваше лицето си с дебел пласт
