Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 112

Кралицата отново посегна към палитрата, която държеше една от придворните ѝ дами. Взе друга, по-тънка четка и започна да избира червено за маковете. В този миг лакеят на вратата съобщи за херцог Дьо Ришельо.

Мария Лешчинска поздрави новодошлия с хладно кимване. Никак не ѝ беше приятна неговата дързост да влиза в салона ѝ. Знаеше, че тя го мрази, защото го смята за главна причина за греховете и изневерите на съпруга ѝ. Мария Лешчинска беше убедена, че с цялото си поведение херцогът пренебрегва заповедите на Всевишния. Съзнаваше, че би трябвало да изпитва съчувствие към грешната му душа, но колкото и да се стараеше, не успяваше да събуди в сърцето си християнската любов към ближния. Никога нямаше да му прости съучастието с херцогиня Дьо Шатору, която буквално натика в леглото на краля, след като ѝ се насити, а тя беше унижавала своята господарка през всичките тези години.

Кралицата нарисува още два червени мака и докато ги завършваше, се замисли за новата любовница на съпруга си. Маркиза Дьо Помпадур. Омъжена дама от Париж!

Монсиньор Бойе и кардинал Роан непрекъснато я подканваха да говори с краля, да го закълне да прогони недостойната жена. За съжаление епископът и кардиналът надценяваха възможностите ѝ. Кралят никога не би позволил на жена си да говори за метресата му. В гърлото ѝ се надигна горчивина – за пореден път осъзна, че никога не е имала каквото и да било влияние върху съпруга си. Въпреки това продължаваше да го обича. Да, по-различно от преди, по-скоро като приятелка и майка, но това беше нормално – все пак му бе родила десет деца, за съжаление само двама синове, единият от които почина още като дете...

Кралицата въздъхна. Тревожеше се за душата на своя съпруг. Вече не вярваше, че той ще се промени.

Мария Лешчинска остави четката. Отново огледа критично нарисуваните макове и пак си представи маркизата. Сърцето я заболя, макар да съзнаваше, че за разлика от предишните любовници на мъжа ѝ маркизата поне се отнасяше към нея с уважение и почит.

*

Херцог Дьо Ришельо се смеси с придворните, гледайки да стои по-далеч от подиума на кралицата. Мария Лешчинска започва да прекалява с набожността си, мислеше си подигравателно той. Само Господ знае как е създала толкова деца с Луи. Дръзкият му поглед обходи скромните покои във "Фонтенбло", където се бе събрал обичайният кръг: твърде много духовници, придворните дами на кралицата и придворни, ревностни католици или очакващи от кралицата и приближените ѝ облаги и кариера. Помещението, прекалено пълно с хора, по нищо не приличаше на обстановката, в която Ришельо обичаше да се движи. Въпреки това той се реши да дойде в салона на кралицата, за да се ослуша. Искаше му се да научи какво говорят набожните приятели на кралицата за новата кралска метреса.

Някой го докосна по ръкава. Тъмнокоса, добре позната красавица.

– О, мосю Ришельо, колко се радвам да ви видя!

Принцеса Дьо Роан се усмихна. Двамата бяха преживели няколко приятни приключения заедно и все още се срещаха, макар и по-рядко. Херцогът се поклони и целуна ръката ѝ.