Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 113

– Радостта е изцяло моя, принцесо.

Мъж в червени кардиналски одежди измери двойката с мрачен поглед.

– Изненадан съм да ви видя тук, мосю Ришельо – изрече тежко кардинал Роан. – Каква чест.

Ришельо се усмихна. Не беше тайна, че духовникът е зле настроен към него.

– Трябва да призная, кардинале, че ме привлече не толкова духовната атмосфера на тези покои, колкото присъствието на няколко прекрасни дами – отвърна той и галантно поздрави графиня Дьо Шеврьоз, застанала в другия край на помещението.

– За пореден път ни показвате що за човек сте – изръмжа кардиналът. – Не стига, че се осмелявате да се явявате тук, ами и говорите по такъв начин.

Ришельо го погледна с досада, питайки се дали Божият служител наистина вярва в приказките си. В салоните и в бордеите на Париж се срещаха достатъчно клерикали, които се отдаваха на светските радости, а после от амвона проповядваха противното. Отдавна беше престанал да обръща внимание на моралните проповеди. Намираше ги за лицемерни и смешни.

– О, недейте така, скъпи братовчеде – намеси се принцесата. – Не съдете прекалено строго мосю Дьо Ришельо. Редно е Църквата винаги да държи вратата си отворена за изгубените овчици, нали? – попита тя и невинно запърха с мигли.

– Без да се опитвам да ви засегна, принцесо, ще кажа, че мосю Ришельо е по-скоро вълк, отколкото заблудена овчица – отвърна строго кардиналът.

Ришельо си спомни защо е дошъл в кралските покои и се усмихна широко.

– О, моля ви, кардинале! Вярно е, не съм набожен като вас, но нека се опитаме поне за малко да забравим враждата си. Като се има предвид новата страст на Негово Величество, би трябвало по-скоро да потърсим общото помежду си, не сте ли съгласен?

Граф Дьо Морпа, който стоеше зад тях, чу последните думи и се обърна към Ришельо със саркастична усмивка:

– За да ви помогнат да станете премиер-министър, нали?

Ришельо вдигна вежди. Беше по-висок с цяла глава от министъра и много по-мъжествен. Ако Морпа притежаваше малко по-красиви черти и ако с годините сарказмът не беше издълбал незаличими следи по лицето му, определено щеше да прилича на момиче, помисли си съжалително херцогът.

– Няма ли най-сетне да се отучите да пръскате отрова при всяка фраза, мосю Дьо Морпа? – попита спокойно той. – Всички знаем, че и аз, и вие, и кардиналът се стремим към тази почетна служба. Но вие сигурно се страхувате да не би кралят отново да ви подмине. – Ришельо се наведе към Морпа и попита тихо: – Още ли ревнувате, че получих почетната длъжност първи камерхер вместо вас?

Морпа присви сините си очи, ала в следващия миг се усмихна, изправи гръб и отпи глътка чай.

– Не си въобразявайте, че сте се закрепили здраво, мосю. Кралят просто ви благодари за сводничеството, това беше всичко.

Херцогът преспокойно вдигна рамене.

– Може би, но моите услуги поне не ни принуждаваха да сядаме на една маса с някаква си дребнобуржоазна метреса, каквато имаме сега.

– В случая съм принуден да се съглася с мосю Ришельо – намеси се граф Д'Аржансон, който безшумно се присъедини към компанията. – Присъствието на тази жена е унизително за Двора.