Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 111

– Веднага повикайте лекаря – заповяда Луи на камериерката, която чакаше на прага, треперейки от страх.

Като видя строгия му поглед, Жан се усмихна.

– Повярвайте, сир, само съм настинала – рече тя и кихна силно.

Лекарят се появи след минута. "Горкият, диша тежко и сигурно си мисли, че съм на смъртно легло", помисли си Жан.

– Ваше Величество...

Луи посочи строго към леглото.

– Как е мадам?

В гласа му прозвуча обвинение – сякаш лекарят беше виновен за настинката на Жан.

– О, Ваше Величество, нямаме причини за безпокойство. Дамата има само лека хрема вследствие на преохлаждане. След един – два дни ще е напълно здрава, сигурен съм.

– Гарантирате ли ми?

– Ами... да, Ваше Величество.

– Добре – кимна успокоен Луи.

– Видяхте ли, сир! – засмя се Жан. – Моля, продължете спокойно вечерята си.

Луи я помилва по бузата.

– Ще изпратя две дами да ви правят компания, докато привърша с вечерята и отново дойда при вас – обеща той.

След броени минути в стаята ѝ влязоха графиня Д'Естрад и херцогиня Дьо Бранка.

– Само да бяхте видели лицата на придворните, когато кралят стана от масата – заразправя ѝ графиня Д'Естрад и приседна в края на леглото. – За момент повярвах, че граф Дьо Морпа ще изпусне лъжицата си в супата!

– Даже мосю Дьо Ришельо едва запази самообладание – допълни херцогинята.

Жан се усмихна доволно. Отлично си представяше как са изглеждали двамата довереници на краля.

– А принцеса Дьо Роан побърза да се възползва от отсъствието ви и моментално се настани до краля – съобщи херцогиня Дьо Бранка.

– Наистина ли? – Жан се постара да запази спокойствие, макар чутото никак да не ѝ хареса. Непрестанно трябваше да държи под око и принцеса Дьо Роан, и няколко други дами. Само кратък миг на слабост от страна на краля – и те ще скочат въодушевено в леглото му. Няма да го допусна, закани се тя и се отпусна върху възглавниците. Имаше нужда от сили, за да утвърди позицията си в Двора и да държи другите жени далеч от краля.

Е, днес поне нямаше от какво да се страхува. Луи показа от ясно по-ясно колко е важна за него. На лицето ѝ изгря усмивка и тя затвори очи.

26.

Мария Лешчинска взе с четката малко зелено от палитрата и внимателно го размаза върху платното. В салона на кралицата лакеите тъкмо поднасяха следобедния чай на гостите, дошли да ѝ изкажат почитанията си, докато тя рисуваше на подиума. Ноемврийската светлина не осигуряваше достатъчно светлина, но кралицата продължаваше. Вече беше сътворила десетки подобни пейзажи с възвишения и поля, над които залязваше слънцето. Мария Лешчинска рисуваше не толкова защото изпитваше потребност да изрази себе си чрез изкуството, а защото се чувстваше несигурна, когато не правеше нищо в присъствието на гости. Не обичаше да води разговор в обкръжението на много хора. Живееше във "Версай" от много години, ала така и не успя да свикне с повърхностните, лековати беседи в Двора. Безсмисленото бъбрене, украсено с остроумни фрази и подигравателни шеги, толкова високо ценено във френския двор, си остана чуждо на нейната вродена сериозност и набожност. Затова предпочиташе да рисува и докато другите разговарят, да се отдава на мислите си.