Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 110

*

Времето, прекарано насаме с краля, компенсираше оскърбленията, на които я подлагаше дворът. Страстта помежду им не угасваше. Когато бяха само двамата, Луи ставаше друг човек. Макар да запазваше част от своята непроницаема аура и кралска дистанция дори в интимността на връзката им, той говореше свободно и сърдечно за личните си неща, за онова, което никога не би споменал пред придворните, защото знаеше, че те ще го изтълкуват по сто различни начина.

Жан научи много подробности за своя любим. Никой не знаеше по-добре от него откъде водят началото си хилядите дребни специфики на живота в Двора, никой не познаваше така детайлно историята на Франция и Европа. Лека-полека тя започна да разбира какво означава да си крал и да управляваш държава като Франция.

Доскоро и тя като всички останали виждаше само всемогъществото на монарха: той заповядваше, хората изпълняваха безпрекословно. Сега обаче знаеше колко комплексна и многопластова е длъжността му. Заседанията с Държавния съвет и министрите съставляваха само част от задълженията му. Всеки ден при краля идваха десетки длъжностни лица, за да обсъждат конкретни въпроси. Архиепископът на Париж, председателят на Парламента, първият архитект, церемониалмайсторът, председателят на академията, командващите армията и гвардията бяха само някои от тях.

Жан изрази учудването си колко много хора е длъжен да приема всеки ден кралят, а Луи се засмя.

– Права сте! Всеки от тях идва при мен със свой проблем. Вижте, нашата страна не се състои само от трите големи съсловия, но и от много сдружения, еснафи, университети, общности. Във Франция има стотици градове и провинции – всички разполагат с различни привилегии и с различни закони. Понякога се налага да им отнемам привилегии или да им давам нови, защото сдруженията се ревнуват взаимно и ревностно следят някой да не оспори предимствата им.

– Ревнуват се взаимно като придворните, нали? – подхвърли язвително Жан.

В Двора постоянно избухваха караници, защото все се намираше някой от аристократите да претендира за привилегии, които не му се полагат.

Луи се засмя.

– Точно така, мадам.

В моменти като този Жан беше сигурна в любовта на краля. Той винаги проявяваше загриженост за здравето ѝ. Една вечер реши да си остане в леглото, защото настина по време на лова, и Луи прекъсна вечерята, за да отиде в покоите ѝ – за безкрайно удивление на останалите придворни.

Жан направо се слиса, когато кралят неочаквано застана до леглото ѝ със загрижена физиономия.

– Сир!

– Как сте, мадам?

– О, лекарят каза, че ми няма нищо. Само лека настинка. Не биваше да прекъсвате вечерята си заради мен.

Луи я огледа с мрачно лице.

– Нищо ми няма, сир.

Без да обърне внимание на уверенията ѝ, той сложи ръка върху челото ѝ.

– Имате температура.

– Не, сир, добре съм.