Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 114

– О, не се безпокойте – Ришельо направи пренебрежителен жест. – Тя не е нищо повече от кратък каприз на Негово Величество. Вулгарното несъмнено е очарователно, но за кратко. То е като пикантно блюдо. Вкусно разнообразие, но кой от нас би се отказал завинаги от радостите на изисканата кухня?

Придворните избухнаха в смях.

27.

Нищо не можеше да се сравни с уникалността и красотата на "Версай". Дворецът, построен през миналия век от Луи XIV, бъдещия Крал Слънце, се бе превърнал от незначителна ловна хижа във внушително доказателство за величието и властта на монарха. Въстанието на Фрондата бе потушено, бунтовната аристокрация, осмелила се да се надигне срещу краля, бе укротена и Луи XIV избра "Версай" за седалище на своето правителство и своя двор, където висшата аристокрация на Франция бе задължена да присъства.

"Версай" трябваше да бъде по-голям, по-възвишен, по-съвършен от всеки друг дворец в Европа. Повече от 40 години архитекти, математици, скулптори и художници работиха върху този символ на абсолютната власт. Разкошът, блясъкът, съвършената симетрия във всеки детайл, геометрията на градините с големите изкуствени езера и фонтани – всичко бе съградено, за да внушава възхищение и страхопочитание. Жан отлично помнеше как при първото си идване във "Версай" вървя като замаяна през кралските покои. И днес се чувстваше така, въпреки че познаваше двореца много по-добре от преди. Сега имаше възможност да се наслади на безбройните произведения на изкуството, на съвършената красота, заобикаляща я отвсякъде, да осъзнае къде живее. Във "Версай" човек се чувстваше издигнат над останалите. Така се почувства и Жан, когато през ноември се върна с двора от "Фонтенбло" във "Версай". Докато се разхождаше, тя често спираше, възхитена от картини, скулптури и позлатени фрески. Досега бе пребивавала главно в частните покои на краля, затова не познаваше голяма част от двореца и си го представяше като лабиринт от елегантни коридори, великолепни апартаменти и салони. После я въведоха в Двора, но двамата с Луи не останаха дълго във "Версай", а заминаха за "Шоази". Едва сега пред нея се разкриха истинските размери на Версайското великолепие. В този дворец нищо не беше случайно. Дори най-дребните детайли в декора и алегориите свидетелстваха за величието и славата на краля.

"Версай" обаче се оказа и ново предизвикателство за Жан. Тук етикетът беше много по-строг, отколкото в другите дворци, и тя допусна няколко доста неприятни грешки под подигравателните погледи на придворните. Веднъж се поклони със закъснение, друг път стана, а се изискваше да остане седнала, трети път продължи да върви, въпреки че трябваше да спре. За щастие вече не забравяше да спира носилката и да слиза при среща с член на кралското семейство. Ала все още си спомняше с ужас как скоро след пристигането на Двора беше готова да слезе от екипажа си в парка, което щеше да е непростима грешка. Според етикета при среща с член на кралското семейство, който минава в карета, екипажът спира, но пътуващият в него не е длъжен да слезе и да се поклони. Добре че графиня Д'Естрад пътуваше с нея и я задържа. Иначе щеше да се изложи като последна глупачка.