Читать «Мадам дьо Помпадур» онлайн - страница 109

Слава богу, в новото ѝ обкръжение се намериха и няколко придворни, които я харесваха искрено и ѝ помагаха с каквото могат. Сред тях бяха херцог Дьо Лавалиер и херцог Дьо Ниверне, с които се познаваше от театралните вечери при мадам Дьо Винтимий. Луи беше достатъчно деликатен да се съобрази с положението ѝ и всеки следобед, когато съставяше списъка с гостите за вечеря в частните си покои, включваше хора с добро отношение към Жан. Въпреки това тя трудно изтърпяваше вечерите, защото през цялото време трепереше от страх да не сбърка някъде, а злобните придворни непрекъснато търсеха начини да я злепоставят.

Особено принцеса Роан не пропускаше случай да покаже на кралската метреса за каква я смятат.

– Значи произхождате от Париж, маркизо? – попита тя една вечер.

На масата присъстваха не повече от десет – петнайсет души – най-тесният кръг около краля. Сред тях бяха Ришельо и Д'Айен, граф Дьо Коани, херцогиня Дьо Бранка, принцеса Дьо Роан, принц Конти, графиня Дьо Шеврьоз и Морпа. Единствените близки хора на Жан бяха графиня Д'Естрад, херцог Дьо Лавалиер и херцог Дьо Ниверне.

– Да, Ваша Светлост – отговори тихо Жан.

– Хубав град – кимна принцесата. – И аз съм израснала там. В Отел дьо Роан. Може би знаете къде се намира. – Тя набучи парченце пъстърва на вилицата си, поднесе го грациозно към устата си и отново се обърна към Жан със сладникава усмивка: – А как е името на вашето семейство, маркизо? Нещо необичайно, доколкото си спомням. Съжалявам, но веднага го забравих.

Невинното ѝ изражение изкушаваше Жан да ѝ повярва, ала името на семейството ѝ беше известно и намекът беше надвусмислен: на френски "поасон" означава чисто и просто "риба".

В салона се възцари мълчание.

Жан запази пълно самообладание. Ако принцесата си въобразяваше, че ще я разплаче, дълбоко се лъжеше.

– Името ми е Поасон, принцесо, като рибата в чинията ви – отговори тя със съвършена учтивост и достатъчно високо, за да я чуят всички присъстващи.

– О, да, как можах да забравя! – Принцесата я изгледа съжалително и размени многозначителен поглед с Морпа и принц Конти.

Графиня Д'Естрад остави приборите си.

– Аз пък смятам, че не бива да подценяваме естествеността и елегантността, с която рибата се движи в най-различни води - рече тя и хвърли войнствен поглед към принцеса Дьо Роан.

Отново настана мълчание, но този път го прекъснаха лакеите, които внесоха следващото блюдо. Кралят пренебрегна словесния сблъсък и спокойно разговаряше с граф Дьо Коани. И по-късно не каза нито дума за случилото се, както още от самото начало не говореше за произхода на Жан.

След няколко дни обаче ѝ подари красива златна рибка с перки от скъпоценни камъни. В първия момент Жан се обиди, защото сметна, че ѝ се подиграва, но после разбра смисъла на жеста му и много се зарадва. Сложи рибата на видно място в салона си и обясняваше на всеки посетител – най-вече на онези, които не искаха да знаят, че ѝ е подарък от краля. Реакцията на принцеса Дьо Роан, буквално неспособна да затвори смаяно зяпналата си уста, я възнагради за преживяното унижение. Оттогава никой повече не я попита за името на семейството ѝ.